А ако сте на мястото на ромите?

Румънските телевизии са се специализирали върху жестокостите - постоянно излъчват репортажи за убийства, изнасилвания и други престъпления. Но репортажът за прогонването на една ромска общност от покрайнините на Букурещ надмина всички останали.

Занемарен промишлен пейзаж, купчини от ръждясали тръби и вентили. Насред достигащите метър бурени са разположени няколко железни бараки, в които от години живеят стотина роми - без вода, без ток и при абсолютно нечовешки условия. С въодушевлението на футболен коментатор говорителката обяснява, че тези хора изкарват поминъка си като събират старо желязо, което превозват с каруци. Сега обаче каруците са иззети, полицията обикаля и потушава всеки акт на протест.

"Какво ще правите сега?", ги пита репортерката. "Ще мрем", отговаря един от ромите, гледайки в земята. Полицията откарва каруците, а маскираните служители на реда влизат в бараките и насилствено извеждат оттам всички. "Къде ще отидете?", пита отново репортерката. "Не знаем", отговарят ромите. Финалният коментар на журналистката е в смисъл, че още едно огнище на напрежение е отстранено. Зрителят може да си отдъхне облекчено. Рекламната телевизионна пауза го връща към "истинския живот": в луксозен апартамент две дами обсъждат предимствата на дезинфекционен препарат за тоалетни. Малък анимационен филм показва ужасените микроби, които панически бягат от препарата. Порецаланът на тоалетната блести от чистота, а въздействието на блясъка е подсилено от камбанен звън...

Защо виним ромите?

Разбира се, най-безнаказано е да обвиняваш именно ромите за лошия образ на Румъния в света! Да недоволстваш, че чужденците бъркат румънците /които са почтени, миролюбиви, прилежни и пълни с добродетели/ с ромите. Всъщност обаче проблемите на ромите в Румъния се дължат до голяма степен на румънската политика спрямо тях, включително на това, че насилствено ги закрепостяват и лишават от техния естествено избран начин на живот - номадството. Принудителното им превръщане в земеделци без право на земя ги кара да изоставят традиционните си занаяти на калайджии, мечкари и кошничари и да се превърнат в аморфна, недоволна маса, която краде, мами, изнасилва, убива. Днес ромите по правило живеят на места, където никой друг не би искал да живее, и за които най-добре приляга думата гето.

Мнозина говорят срещу ромите. Но как ли биха се чувствали на тяхно място? Без шанс за работа, без перспектива за добро бъдеще? Много румънци не желаят да имат нищо общо с ромските си съграждани, не ги назначават във фирмите си, дразнят се от съседите-роми, страхуват се от престъпните им наклонности. Макар румънското население като цяло да е бедно, бедността и заболяванията сред ромите достигат нечовешки измерения. Вместо да помагат, държавните власти провеждат наказателни акции в ромските селища, които само влошават положението.

Етническите различия между румънците и ромите са факт и това е очевидно. Но да се говори за висшестоящи и низшестоящи е чиста проба расизъм. Социалната и културна изостаналост на ромите е исторически обоснована, но не и генетично. Решението на ромския проблем не е лесно, но то не може да се постигне чрез омраза и презрение.

АГ, ДПА, НЦЦ, МК, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова