Западни войски в Украйна: Задава ли се обрат във войната?

От Украйна пристигат новини, които говорят за преломен момент във войната, водена от Русия. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Олександър Сирски заяви, че е подписал документи за приемането в Украйна на френски военни инструктори. В социалните мрежи той написа, че те може да пристигнат "скоро", за да си изградят представа за украинските тренировъчни центрове. Генералът нарече това "амбициозен проект" и се надява и други партньори да последват този пример.

Френски военни инструктори за Украйна

Франция междувременно посмекчи малко нещата, уточнявайки, че такива разговори са в ход, но все още не е планирано нищо конкретно. И все пак Франция изглежда е първата страна от НАТО, която може да изпрати войски в Украйна. През февруари президентът Еманюел Макрон заяви сензационно, че не изключва възможността за изпращане на войски в Украйна. Дотогава това се разглеждаше като една от червените линии, които не бива да се прекрачват - както от гледна точка на  Москва, така и на Запада. Русия заплашваше, че ще разглежда западните войници в Украйна като мишена за нападения. А вчера (28.5 ) по време на посещението си в Германия френският президент Макрон отиде и по-далеч - той заяви, че при определени условия Украйна ще може да използва френско оръжие и срещу руски военни цели край границата, но не и навътре в руска територия.

Едновременно с разширяването на руските атаки в Украйна на Запад се задълбочава дебатът и по този въпрос. Липсата на достатъчно украински войници и недостигът на боеприпаси улесняват руснаците, които завземат нови и нови територии в Украйна, а наблюдателите очакват през лятото нова руска офанзива.

На този фон изпращането в Украйна на военни инструктори е един първи възможен сценарий в тази посока, казва пред ДВ френският експерт по външна политика Никола Тензер: "Франция е готова да направи това колкото се може по-бързо. Това може да стане в Лвов или Киев“, допълва той. Друг вариант би бил да се помогне на украинската армия да започне да атакува руски цели. Но на Запад все още избягват да говорят за това, тъй като никой не желае да бъде въвличан във войната.

Джахара Матисек, военен експерт във Военноморския колеж на САЩ, смята, че изпращането на няколко хиляди западни военни инструктори в рамките на една тренировъчна мисия, примерно в Лвов, е лесно осъществим вариант. Европейският съюз вече разполага с такава тренировъчна мисия и лесно би могъл да я приложи в Украйна, казва за ДВ Матисек, който през април призова европейците да поемат водещата роля в изпращането на войски в Украйна.

Може ли Украйна да победи Русия със западни оръжия?

Предложението му обаче отива още по-далеч. Според Матисек западните държави биха могли да разположат войски по украинската граница, както и във вътрешността на страната - до десния бряг на река Днепър. "Смятам, че това би изпратило много ясен сигнал на руския президент Путин, че Западът повече няма да търпи завземането на още украинска територия от Русия", казва експертът.

Но и други червени линии също започват да отпадат. Украинският президент Зеленски не спира да настоява пред западните партньори на Украйна да разрешат нанасянето на удари със западни оръжия по цели на руска територия. Досега повечето от тях отказват, особено САЩ, но също и Германия.

Вашингтон и Берлин оправдават това с желанието да се избегне ескалация. Джахара Матисек смята, че без удари със западни оръжия по руска територия Украйна едва ли ще може да защити градове в близост до руската граница като Харков. Никола Тензер критикува въздържаността на Запада и припомня в тази връзка, че според Устава на ООН всяка нападната държава, а в конкретния случай Украйна, има правото да се защитава.

Зона, забранена за полети?

Ако Западът действително изпрати войски в Украйна, ще има нужда и от допълнителна въздушна отбрана, необходима за тяхната защита, казва американският военен експерт Матисек. Това доскоро също беше табу, което напоследък все по-често се поставя под въпрос. Някои политици и експерти в Германия пледират за това страните от НАТО да могат от собствената си територия да свалят руски дронове и ракети над Западна Украйна.

Това на практика би представлявало създаването на ограничена зона, забранена за полети, която да защити градове като Лвов на полската граница. Германският канцлер Олаф Шолц обаче е против всякаква намеса на НАТО и апелира за повече доставки на системи за противовъздушна отбрана за Украйна. Наскоро Германия изпрати още две ПВО системи на Киев – една „Пейтриът“ и една ИРИС-Т.

Хуманитарна мисия?

Матисек проявява разбиране за тази сдържаност на Германия, за която има исторически причини. Въпреки това той смята, че рискът от ескалация е приемлив. Ако разполагането на западни сили остане ограничено и руските ракети и дронове бъдат сваляни само над Украйна, но не и над самата Русия или съюзника ѝ Беларус, тогава това ще бъде "почти хуманитарна мисия", смята американският експерт. Целта: да се защитят гражданската инфраструктура и населението "от безразборни руски атаки".

****