"Yes we do" вместо "Yes we can"

Обикновено една година след изборите човек може да си състави представа за новия господар на Белия дом. В случая с Барак Обама образът е доста неясен. Нека го сравним с предшествениците му. Първата година на Джон Кенеди бе време на изпитание. На срещата във Виена през 1961 Никита Хрушчов се опита да сплаши "младока"; Кенеди му отвърна с масирано превъоръжаване. През 1965 година Линдън Джонсън ескалира войната във Виетнам с половин милион войници; от самото начало той беше президент на войната.

Що за човек е Обама?

И още примери: през първата си година (1969) Ричард Никсън нанесе големия удар: разведряване с Москва и Пекин. През 1977 година Джими Картър зае позата на борец за атомно разоръжаване. Роналд Рейгън реши да покаже на Кремъл кой е истинският номер едно: последваха Пършинг и "звездните войни". През 1989 година Буш-старши съдейства за мирното погребение на съветската империя. Бил Клинтън през 1993 година се изстъпи като социален реформатор, Буш-младши през 2001 година поведе войните в Афганистан и Ирак.

А Обама? В навечерието на първата годишнина от избирането му списание "Нюзуийк" анализира 15 предизборни обещания и стига до извода, че две са изпълнени, едно е нарушено, останалите са блокирани или в процес на работа. Да се мери един президент по това, което е постигнал за толкова кратко време, е нечестно. Междувременно подозираме накъде е тръгнал той - към "социалдемократизирането" и "деимпериализирането" на Америка. Реториката за човешките права заглъхна, изтеглянето от Ирак върви по план, планираните за Полша и Чехия ракети не стоят повече на дневен ред, започнаха разговорите с Иран.

И все пак не е ясно къде възнамерява Обама да сложи най-едрите си чипове. В понеделник той обеща на американските войници, че няма да ги изложи прибързано на опасност. Той има предвид явно подкрепленията за Афганистан: от месеци вече генералитетът настоява за още 40 000 войници, но Белият дом се колебае. Доларът пада главоломно, Вашингтон гледа и не прави нищо. Следващото изпитание ще бъде Ирак, където в неделя жертва на терора станаха 180 души. Посланието към Обама гласи: "Ти си отиваш, ние - Ал Кайда и подобните им - се завръщаме."

Размагьосването на Обама

От лятото одобрението за Обама е намаляло повече, отколкото за всеки негов предшественик в аналогичен период. Преднината на демократите, която през март беше 20 пункта, днес възлиза едва на 6. Пак по това време 56 процента от американците смятаха, че Америка е поела по верния път; днес също толкова смятат, че Америка е сбъркала пътя.

Дали Обама просто не знае какво иска? Или е идеалният прагматик, за когото компромисът стои на първо място? Защо избирателите се отвръщат от него? Защото политиката му - например в областта на здравеопазването - е сбъркана или защото е така трудно да се разбере що за човек е? Икономическата криза и войните сега са негова работа - макар Обама все още да се оплаква от наследството на Джордж У. Буш. Избирателят е подъл и бързо забравя. Той не иска "Yes we can", а "Yes we do". Обама разполага с още една година време; тогава се провеждат изборите за Конгрес - ден на избори и на разплата.