Как Кремъл стана за смях

Владимир Путин предупреди, че Русия си запазва правото да се оттегли от сделката за украинското зърно при нови нарушения от страна на Киев. Но преди това Москва се върна към нея - след като в продължение на два дни се заканваше да се оттегли. Защо Кремъл така и не успя да замрази постигнатата договореност? И спечели ли нещо от опита си да шантажира?

Русия във все по-нелепа ситуация

Тезата на руското военно министерство не издържа дори и една седмица: на 29 октомври то обяви, че - заради украински нападения с дронове срещу руски кораби в залива на Севастопол - Русия се оттегля от зърнената сделка, постигната с ООН и Турция, но де факто също и с Украйна, която на свой ред също сключи такова споразумение с Анкара и ООН. В същото време украинската страна посочи, че руски кораби редовно нанасят ракетни удари от Черно море по украински градове.

След Министерството на отбраната, руското външно министерство също обяви прекратяването на сделката. Руснаците се оттеглиха от смесената контролна комисия в Истанбул, която отговаряше за проверката на корабите, пристигащи и напускащи украинските пристанища. Но по някаква причина никой не се изплаши от Сергей Шойгу и Сергей Лавров. Турция и ООН съобщиха, че обсъждат проблема с руснаците, а корабите със зърно продължиха спокойно да напускат украинските пристанища и да се насочват към турските проливи и Средиземно море, сякаш нищо не се е случило. Само че това вече ставаше без руско участие в проверките.

Тогава вой нададе и Владимир Путин, който изглежда е очаквал, че всички ще се втурнат да го молят на колене да отмени решението на "лошите" Шойгу и Лавров. Въпреки това нито западните лидери, нито Володимир Зеленски се хванаха на този опит да ги въвлекат в игра на доброто и лошото ченге, а самият Путин - очевидно уморил се да чака - лично потвърди оттеглянето на Русия от зърнената сделка. Но изпълнението ѝ така и не спря и до паузи не се стигна.

А Русия изпадаше във все по-нелепа ситуация. Лично Путин вече заплашваше, но нищо не се случваше. А и какво ли можеше да направи: ако започне да обстрелва кораби, натоварени със зърно, ще си развали отношенията с турския управник Реджеп Ердоган, с когото току-що се бе разбрал за създаването в Турция на хъб за препродажба в Европа на руски газ. Но Ердоган е и основният посредник в препродажбите на украинското зърно. Затова какъв е смисълът да се бомбардират украинските пристанища или складове със зърно, част от което дори вече е платено от купувачите?

В рамките на зърнената сделка трябваше да бъдат предоставени гаранции, че руските окупационни войски няма да се възползват от факта, че украинските пристанища са разминирани, и да се опитат да проведат десант. Но междувременно ситуацията на фронта е такава, че вече не може и да се мисли за някакъв руски десант.

Така най-видимата последица от този опит за руски шантаж е, че Русия на практика изгуби възможността да контролира преминаващите през турски териториални води кораби със зърно. И в случая изобщо не е важно дали Путин сам е осъзнал това, или Ердоган му го е припомнил. В Москва побързаха да направят нещо, с което да се опитат да запазят лицето си чисто. И го намериха в украинските гаранции, че транзитният коридор няма да бъде използван за доставки на оръжие.

Като цяло няма значение дали Украйна наистина е подписала протокол за гаранции, или не. Всъщност, още първото споразумение, което украинските власти сключиха с ООН и Турция, съдържаше уверения, че транзитният коридор няма да бъде използван и за военни цели. Но сега Кремъл видя в сюжета вратичка за себе си, през която да мине, за да поднови участието си в сделката. Но това не потули срамното дипломатическо поражение за Москва.

Западните лидери няма да се срещнат с Путин?

Всички видяха кой сега е старшият партньор в отношенията между Путин и Ердоган. И по-важното: никой друг, освен турския президент, даже и не си помисля да започва някакъв диалог с руския президент. Ако това е бил опит от негова страна да започне някакви преговори, и така да подготви почвата да бъде поканен на срещата на Г-20 в Индонезия за разговори със западните лидери или с украинския президент Зеленски, значи той се е провалил напълно. Така и не възникна нито една нова тема, която да накара Запада да влезе в пряк диалог с Путин в Индонезия.

Всичко това вече е минало: и заплахата със световен глад, и сплашването с "мръсната бомба". ЕС дори е готов да приеме за зимата нови милиони украински бежанци от градовете с разрушена инфраструктура. Но до срещата на върха на Г-20 има още време и трябва да сме подготвени, ако Кремъл реши да опита да създаде някаква нова тема за преговори.

*Иван Преображенский е политолог, експерт за Централна и Източна Европа и автор на седмична колонка в ДВ