"Всяка сутрин ни бичуваха": ужасът на мигрантите в Либия

Михаел Шира от Нигерия е на 19 години. С надеждата да си намери работа една сутрин той чака заедно с група други мигранти в кафене в крайбрежния либийски град Зувара, близо до границата с Тунис. Силите за сигурност изненадващо пристигат и прогонват чакащите, като някои от тях са безразборно задържани. Михаел Шира се отървава, но споделя пред ДВ: "Живеем в постоянен страх. Либийските власти задържат всеки мигрант, когото видят."

Младежът е в Либия от няколко месеца. Той търси работа и чака възможност да замине с лодка за Европа. Пристигнал е в Либия от Тунис и за малко не бил арестуван при пресичането на границата. В много случаи мигрантите са вкарвани в лагери за интерниране в Либия.

Кой лежи в масовите гробове?

"Наблюдаваме безброй нарушения на човешките права на мигрантите, бежанците и кандидатите за убежище в Либия", казва пред ДВ Лиз Тросел, говорителка на Върховния комисариат на ООН по правата на човека. От ООН алармират за контрабанда на хора, изтезания, принудителна работа, изнудване, гладуване при недопустими условия на задържане, гонения и търговията с хора. "Всичко това се случва масово и абсолютно безнаказано, тъй като държавата и другите участници в процеса действат заедно", допълва Тросел.

Върховният комисар по правата на човека Фолкер Тюрк призова либийските власти да извършат разследвания на два наскоро открити масови гроба, в единия от които има най-малко 65 трупа.

Все повече мигранти от държавите южно от Сахара, които искат да стигнат от Северна Африка до Европа, започват пътуването си през Средиземно море от Либия или Тунис. Двете страни имат споразумения с ЕС, които целят намаляването на притока на мигранти през Средиземно море.

Но както съобщи през юли италианската агенция "Нова Нюз", от никоя друга страна в Италия не пристигат толкова много мигранти, колкото от Либия. Същевременно се наблюдава спад в броя на новопристигащите - за Италия намалението на мигрантите от Либия е с 47 процента спрямо миналата година, а на тези от Тунис - със 70 процента.

Една разделена и опасна държава, която привлича мигрантите

Това, че броят на пристигащите от Либия мигранти спада, не означава, че тези, които идват в Либия, са станали по-малко. Точно обратното - местните правозащитни организации отчитат ръст. Точни числа обаче няма, тъй като политическите вълнения в Либия продължават вече цяло десетилетие.

Западната част от страната е под управлението на премиера Абдел Хамид Дбейба, чието правителство в Триполи е признато от ООН. На изток господства генерал Халифа Хафтар, но в другите части на страната има и още активни милиции.

"Същите обстоятелства, които затрудняват пътуванията през Либия, я правят и атрактивна", обяснява Тим Итън от лондонския мозъчен тръст "Чатам хаус". "Липсата на закон и ред в Либия и възможностите, предлагани от мрежите на контрабандистите, които често работят заедно с властите, водят дотам, че тези практики продължават да съществуват", казва Итън за ДВ.

Той не смята, че отношението на Либия към преминаващите през нейната територия мигранти ще се промени скоро. А Лорен Зайберт от "Хюмън райтс уоч" е убедена, че само международният натиск може да помогне. "Тунис трябва незабавно да прекрати всички депортации в граничните региони, където човешкият живот е изложен на риск", казва тя и допълва: "ЕС трябва да спре плащанията на властите, които извършват тези смъртоносни депортации."

Хора без права

Близкият до ООН Mixed Migration Center и германската фондация "Фридрих Еберт" посочват в скорошен доклад, че Либия като целева страна става все по-популярна сред мигрантите. "Важна роля в това отношение играят добрите възможности за работа", пишат авторите, но липсата на гарантирани от закона права повишава уязвимостта на мигрантите.

24-годишната Ника Уилям от Гана е дошла в Либия, за да спечели пари за пътуването си до Европа. Но преживява изключително травмиращи неща: "Попаднах в ръцете на една либийска банда, бях изнасилена и забременях, а накрая бях задържана в затвор", разказва тя пред ДВ. "Всяка сутрин трябваше да се подреждаме в редица и ни бичуваха. Загубих детето и все още не мога да повярвам, че самата аз оцелях", разказва тя. В един момент била освободена, но страхът останал. "Всичко, което искам, е бъдеще на сигурно място, но не знам дали някога ще постигна това и дали няма да умра още днес."

Михаел Шира също мечтае за нормален живот. "Просто искам да отида в Европа, където със сигурност ще имам по-добри шансове за живот. Но пътят дотам е дълъг и е пълен с опасности. Не знам дали ще успея."