1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво предвижда енергийната стратегия на служебния кабинет

17 януари 2023

Служебният кабинет на Радев за пореден път се държи като редовно правителство и представя енергийна стратегия, която ще даде картбланш за някои оспорвани проекти, включително в ядрената енергетика. Дали са приемливи?

https://p.dw.com/p/4MJ5H
АЕЦ "Козлодуй"
Снимка: picture-alliance/dpa

Служебното правителство на президента Румен Радев представи своя стратегия за развитие на енергетиката в следващите 30 години с акцент върху ядрените мощности, ток от фотоволтаици и вятър и ВЕЦ-ове. За пореден път четвъртият кабинет на държавния глава действа с размаха на редовен, без да има парламентарно мнозинство зад инициативите и решенията си.

Шанс за предоговаряне на Плана за възстановяване

Временното управление се отказа да внася бюджет за тази година, но ето че предлага проект с визия за три десетилетия - 2023-2053 г. - и това е неслучайно. Ако парламентът одобри стратегията, това ще подпомогне процеса на предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с Европейската комисия (EК) за по-дълъг живот на въглищните централи.

Предоговарянето е немислимо без такава визия, каза премиерът Гълъб Донев. “Да покажем на ЕК, че което и да е редовно правителство ще има същото виждане, каквото ние поставяме, за да можем да предоговорим ПВУ. За да имаме шанс за предоговаряне, трябва да представим алтернатива, която не включва отказ от европейските цели за декарбонизация, но при постигането им използваме подход, който запазва националните интереси и енергийна сигурност”, заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов.

От друга страна, стратегията ще даде картбланш на служебното управление, което може да се проточи до късна пролет, да стартира някои проекти. Зависи от това дали 48-ото НС ще “подпечата” стратегията, в която най-сериозната цел е развитие на ядрената енергетика с изграждане на общо 4000 MWh мощности - 2000 мегаватчаса на площадката на АЕЦ “Белене” и други две хиляди MWh, които да заместят Пети и Шести блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Реализирането на ядрени проекти отнема повече от десетилетие, а парламентът вече задължи Министерския съвет да предприеме действия за изграждане на нова ядрена мощност с технология AP1000 до 1 март т.г. Няма яснота какво ще се прави с двата руски реактора за “Белене”, за които България плати над 660 млн. евро и се съхраняват на площадката. Опитите да бъдат продадени по време на кабинетите на ГЕРБ удариха на камък.

Кой би ги подкрепил?

В частта за ядрената енергетика стратегията вероятно ще получи подкрепа от ГЕРБ, БСП, ПП, “Български възход” и “Възраждане”. ДПС винаги са били последователни в неподкрепата си за ядрената енергетика. “Демократична България” са противници на възраждането на АЕЦ “Белене”, за която е изтекла и екологичната оценка. Инсталиране на 4 гигавата ядрени мощности - повече от пълния капацитет на АЕЦ “Козлодуй”, е мащабна инициатива, която изисква финансиране от десетки милиарди и се нуждае от също такова одобрение.

България не може да си позволи повече безвремие в условията на развихрилата се енергийна криза, заяви президентът Румен Радев при представяне на документа и мотивира необходимостта от приемането ѝ с това България да се запази като енергиен фактор. В речта си той вмъкна и обяснение за подписаното споразумение между българската “Булгаргаз” и турската “Боташ”, подчертавайки, че това е споразумение за достъп до газовата инфраструктура на Турция и за резервиран капацитет, а не за покупка на газ. „Обяснявам това за тези, които от мисълта за Путин не могат да видят България - тази обсесия взема изродени размери“, заяви Радев.

Стратегията е разчетена при прогноза за увеличаване на енергийното потребление на България почти двойно заради отказа на бизнеса от газ и запазване на възможностите за износ. България е третият износител на ток в Европа, а заради войната в Украйна се превръща във вносител на електроенергия, както и Молдова. Брутното потребление варира между 35 и 40 тераватчаса годишно, от които се изнасят 12 тераватчаса.

Въглища и декарбонизация

Следващата седмица вицепремиерът Атанас Пеканов започва разговори в Брюксел за процедурата, по която да бъде предоговорен ПВУ. Тази седмица от ЕК дадоха да се разбере, че промени могат да се искат само при “изключителни случаи” и не за отстъпление от целите на “Зеления преход” и намаляване на въглеродните емисии. Стратегията предвижда поетапно затваряне на въглищните централи до 2030, 2035 и 2038 г., като в първите десет години има ударно развитие на източници от възобновяема енергия. Земята на “Мини Марица изток” ще се предлага за рекултивация, а може да се разположат и фотоволтаици.

Според енергийния министър до 2035 г. България “почти постига” целите за намаление на емисиите, “с изключение на ангажимента по ПВУ за 40% намаление на емисиите на въглища към 2025 г.” Изглежда, че служебното правителство ще се възползва от предизборните страхове на партиите, за да манкира пред ЕК със затварянето на въглищните централи.

Фокус върху ВЕЦ-овете

ВЕЦ-овете са силно застъпени в стратегията на президентския кабинет. Само по река Дунав са замислени две - при Никопол (840 MWh) и Силистра. Освен това се предвижда да приключи ремонтът на ПАВЕЦ “Чаира”, която не работи заради тежка авария, а рехабилитацията ѝ за 13.8 млн. евро се изпълнява още от австрийския консорциум ABB-Voith по договор от 2017 г. В стратегията е включен и брадясалият проект за разширение на ПАВЕЦ „Чаира“, който датира от 2012 г. и беше предвиден и от правителството на “Продължаваме промяната”. Целта беше да се увеличи почти три пъти капацитета за съхранение на енергия чрез свързване на “Чаира” с допълнителния долен изравнител „Яденица“. От изявление на енергийния министър се разбра, че имало интерес от Израел за проучване за подземен ПАВЕЦ.

Емилия Милчева
Емилия МилчеваСнимка: privat

Въпреки че фигурира в стратегията, Росен Христов не спомена публично размразяването на проекта за хидрокаскада “Горна Арда”, обявен по време на кабинета “Костов” през 1998 г. Предвиждаше се да бъдат построени три язовира, на всеки от които да има по един ВЕЦ от 170 MWh. За рестарта настояват кметове на ДПС от Източните Родопи. Проектът е в мъртва точка от години, след като в края на 2008 г. австрийската компания ЕВН и “Алпине бау” изкупиха дяловете на турския акционер “Джейлан холдинг”, който фалира. Вероятно ще се търси нов инвеститор на мястото на австрийските компании.

Водород и още нещо

Проектът на енергийна стратегия в следващите 30 години включва използване на геотермална енергия само за отопление, около 600 мегавата батерии за ефективно използване на възобновяеми източници, близо 2000 км модернизация на стари и изграждане на нови електропроводи, над 1000 зарядни станции и съпътстваща инфраструктура заради електрическата мобилност и продължаване на програмите за саниране. Без да назове стойност, Росен Христов обяви и “мащабна инвестиция в електролизери, които да осигурят производството на водород, за да се намали зависимостта от природен газ”.

Увеличаване на капацитета на газовата връзка България-Гърция от 3 на 5 млрд. куб. метра чрез изграждане на компресорна станция също е включено в стратегията.

Дали тези амбициозни планове ще получат одобрението на парламента или депутатите ще решат, че е работа на редовно правителство да подготви такава стратегия? Решението за предоговаряне на ПВУ заради въглищните централи показа, че предпочитат да не се парят с горещи картофи.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми