"Винаги съм се съмнявал": историите на откраднатите деца

Историята на Леонардо Фосати Ортега е историята на едно многото откраднати деца. Когато Леонардо се ражда през 1977 година в Аржентина, там на власт е военна диктатура. Майката и бащата на Леонардо изчезват безследно като мнозина други в страната.

"Винаги съм се съмнявал в самоличността си"

Леонардо израства с хора, които не са му роднини. "Винаги съм се съмнявал в самоличността си, защото родителите ми бяха по-скоро баба и дядо в сравнение с тези на приятелите ми. Не можех да открия и никакви прилики с тях." Чак когато е на 20 години, младият мъж се осмелява да попита хората, които уж са му родители. "Тогава те ми казаха истината."

Според историята една акушерка от квартала им казала, че той е изоставеното дете на млада жена, която не искала да го задържи. Леонардо се опитал да намери акушерката - напразно. Решаващият съвет в търсенето на истинските му корени идва от негов приятел от театралното училище в Буенос Айрес - трябва да се свърже с "Бабите от Пласа де Майо".

Отвлечени деца, родени в затворите

Тази група от смели жени се е сформирала още по време на военната диктатура и е изисквала информация от управляващите за местонахождението на техните деца и внуци, които са били отвлечени или родени в затвора. След края на диктатурата "Бабите от Пласа де Майо" инициират създаването на генетична база данни с помощта на кръвни проби.

Това дава възможност на Леонардо да разгадае мистерията на истинската си самоличност: "Моето биологично семейство, чиято кръв се съхраняваше в базата данни, ме е търсило почти 28 години", разказва той. Като възрастен Леонардо се запознава с баба си и дядо си.

Около 130 от приблизително 500-те деца, откраднати по време на военната диктатура в Аржентина, са успели да открият своите близки. Останалите все още не знаят истината за себе си и много от тях вероятно няма никога я узнаят.

Роден в специалния лагер в Бауцен

Александър Латоцки е на 75 години. Той също е откраднато дете, но в Германия. Роден е в специалния лагер в Бауцен, където майка му е затворена за предполагаем шпионаж на тайните служби. Присъдата е 15 години затвор и принудителен труд. Момчето прекарва първите две години от живота си в три различни лагера, а след това е изпратено в детски домове.

Едва през 1956 г. му е позволено да се върне при майка си, която е освободена по-рано поради тежко заболяване. Тя умира на 41-годишна възраст в резултат на престоя си в затвора. Никога повече не вижда бащата на сина си. Той произхожда от Украйна и през 1943 г., в разгара на Втората световна война, е депортиран от нацистите в Германия с цел принудителна работа. 

Александър Латоцки знае от горчив опит, че децата винаги са най-уязвимите членове на обществото. По време на комунистическата диктатура в ГДР жените често са били заплашвани, че ще дадат децата им за осиновяване, ако не са готови да сътрудничат. В повечето случаи това е означавало да помагат на тайната полиция Щази. Латоцки казва, че след падането на Берлинската стена е имало известен интерес към отвлечените деца, но той се размива с времето. "Имам чувството, че хората вече не смятат, че това е толкова важно", обяснява мъжът.

"Преодоляването на мълчанието е голямо предизвикателство"

Евелин Цупке познава много такива истории. Тя е специален отговорник в Бундестага за жертвите на диктатурата на Германската единна социалистическа партия. "За мен винаги е много емоционално да говоря с жертвите за това, което им се е случило", казва Евелин Цупке. "Преодоляването на мълчанието е голямо предизвикателство за жертвите. То е от голяма полза за нашето общество."

"Насилственото разделяне на родители и деца не е глава от миналото", се казва на текстово пано в изложба за отвлечените деца, която наскоро бе открита в Берлин. "След руското нахлуване в Украйна хиляди деца бяха отвлечени от Източна Украйна в Русия. Китайските власти депортират уйгурски деца в лагери за превъзпитание, а терористични организации като Боко Харам отвличат момичета в Нигерия."

Хора като Александър Латоцки и Леонардо Фосати Ортега дават лица на тези истории. Техните лични преживявания са включени в изложбата. Както и на хора от Съветския съюз, Ел Салвадор и Канада.