През пролетта на 2022 година стана ясно, че руснаците не само могат да превземат Украйна, но и вкарват самите себе си в икономическа, политическа и социална криза. Породиха се надежди, че населението на Русия вече до такава степен е свикнало с нормалния живот, че няма да позволи той да му бъде отнет. С една дума: ако се върнат времената на съветския дефицит, хората ще се разбунтуват срещу Путин.
Тези надежди се оказаха напразни. Руснаците, както констатира още през 1930-те години Булгаковият Воланд при своето завръщане в Москва, не са се променили. Кризата дойде, но бунт не виждаме. Както се случва вече над половин хилядолетие, в дълбините на загадъчната руска душа се включиха не огнища на съпротива, а древни навици за оцеляване в обстановката на хаос, мизерия и произвол.
В момента руснаците се опитват да напипат две граници, в рамките на които да положат своето всекидневно живеене. Първата граница е на физическото оцеляване, втората - на онова, което властта третира като допустимо и недопустимо поведение.
Възраждащи се съветски феномени
Първата граница е по-лесна за описване. Просто вадим от интернет снимка на магазини от времето на СССР, празни откъм стоки, но пълни откъм търпеливо чакащи тълпи кандидат-купувачи. И сравняваме със снимките от последния месец на появяващи се дефицити и опашки в различни точки на Руската федерация.
Разбираме, че от руските магазини изчезва пилешкото месо, както и кокошите яйца след рекордно поскъпване. Само за 2023 година яйцата например са поскъпнали с близо 45 на сто. И няма достатъчно. Преди да се натъкнат на тези възраждащи се съветски феномени, руснаците вече бяха спрели да купуват автомобили и бяла техника в опита си да се нагаждат към стремително свиващите се граници на реалните си доходи.
"Санкциите", ще кажете. И ще продължите: "Руснаците просто ще стискат зъби, докато отмине периодът на санкциите и всичко се върне в норма".
Няма да сте прави обаче. Стандартът на живот на руснаците спада от 2010 година, далеч преди върху страната им да бъдат наложени сериозни санкции. Пародията със санкциите заради войната в Грузия не се брои. По данни на GlobalData пикът на средните доходи на руските домакинства е именно през 2010 година - последната преди завръщането на Путин на президентския пост. Тогава този доход при отчитане на покупателната способност е бил равен на 43 635 долара годишно. През 2020 година той е вече 27 418 долара - спад с 36.7 процента.
Проблемът не е във войната и в санкциите. Проблемът е в Путин и в неговите усилия, започнали именно през 2010-2011 година, да въведе реална, истинска диктатура. На това руснаците са свикнали и веднага започват да се нагаждат.
За Русия нормалният живот е изключение от правилото
За последните 500 години руснаците твърдо са усвоили, че при тях периодите на нормален живот са изключение от правилото. Те винаги траят само няколко години, преди диктатурата да бъде възродена и икономиката закономерно да рухне. Започвайки от Иван Грозни и стигайки до Путин, виждаме как при всяко централизиране на властта в едни ръце руската икономика рухва, а населението драстично намалява. И обратно, в редките времеви пролуки, когато властта се децентрализира, икономиката и населението се възстановяват.
Тези просветления обаче заемат не повече от една-десета от цялото време от 1547 година насам. През останалите 90 процента от времето животът следва описанието, дадено от философа Томас Хобс, за страни, в които няма общество - живот, който е "самотен, беден, гаден, брутален и кратък".
Съотношение 10:90 очевидно е програмирано в културния код на руснаците и затова те не реагират бурно, когато нормалният живот се превърне в гаден. Правилото е да ти е гадно. Да ти е хубаво - това е винаги за малко и не е добре да се свиква с него, защото не след дълго животът "по Хобс" ще се върне. Затова не се бунтуват и сега, а се бият помежду си на огромни опашки за яйца.
Путин успя да върне руснаците във времената на СССР
Установяването на диктатура води до рязко влошаване на живота, но и влошаването на живота води до заздравяване на диктатурата. Днес например всякакви руски контролни органи са се заели с разкриването на "виновните за изкуствения дефицит" - т.е. на пилета и яйца, за да ги накажат. Това е част от по-голямо усилие, което винаги изглежда както следва. Съответният диктатор (президент, цар, император), за да разсее населението от постоянното мислене за прехраната, започва да мести границите на допустимото според него поведение. Целта е всеки ден хората да се чудят кое е позволено днес и кое вече е забранено.
Този процес в днешна Русия тръгна в момента, в който се появиха новините за дефицита на яйца. Това обяснява инак странните неща, случили се в края на миналата година покрай прословутия "гол купон", събрал на увеселение артистичния елит на Русия. Внезапно се оказа, че Путин е преместил границата на допустимото поведение и такива неща вече са недопустими. Осъзнаването на този факт обяснява паническите "самокритики", на които публично се подложиха видни участници в купона - като Филип Киркоров например.
Можем да заключим, че Путин успя да постигне своята цел - да върне руснаците във времената на СССР. Оттук насетне те всеки ден ще си задават само два въпроса:
- Дават ли някъде яйца?
- Какво ми е забранено да правя днес?
Съдейки по опита, те са способни да правят това в продължение на няколко поколения, преди отново да се окажат за 4-5 години в онази кратка пролука, в която водят нормален живот, без да смеят да свикнат с него.
Явно само зашеметяваща загуба на войната в Украйна може да съкрати задаващия се нов век на диктатура и мизерия в Русия.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.