1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Човешки праваИран

В Иран: "Чувах виковете и плача на другите затворници"

Юхана Нажди
18 ноември 2024

От 17-годишен активистът Киануш Санджари многократно е бил задържан и лишаван от свобода в Иран. На 42 той сложи край на живота си. "Затворите на Иран измъчиха душата ми", казва той в непубликувано досега интервю на ДВ.

https://p.dw.com/p/4n7AG
Киануш Санджари, снимка личен архив
Киануш Санджари, с когото ДВ разговаря през 2022Снимка: kianooshsanjari/Instagram

Преди броени дни, на 12 ноември 2024, с публикация в профила си в Х иранският активист за правата на човека Киануш Санджари предупреди, че ако в рамките на един ден не бъдат освободени четирима политически затворници, той ще сложи край на живота си в знак на протест срещу режима на аятолах Али Хаменей.

До следващата вечер Санджари публикува още две такива съобщения, затвърждавайки решителността си да действа. Няколко минути по-късно смъртта му бе потвърдена от политически и граждански активисти на място. Все още няма подробности за обстоятелствата, при които е починал 42-годишният иранец. В Ислямската република Киануш Санджари многократно е бил лишаван от свобода - за първи път, когато е бил на 17 години. 

Живот в изолатора

В интервю, взето през 2022 година, което обаче остана непубликувано покрай тогавашните развития след смъртта на иранската кюрдка Джина Махса Амини, ДВ разговаря със Санджари за това как затварянето в изолатор е променило живота му. "Положителният ефект от изолатора за мен беше, че ме направи по-търпелив и издръжлив. Разшири мирогледа ми и ми показа грозотата на диктаторството", каза той.

"Въпреки това не мога да отрека, че присъдата в самостоятелна килия измъчи душата ми. Преди това понякога съм си мислел за смъртта и съм се колебал. В крайна сметка обаче дълбокото ми разбиране за заобикалящия ме свят и историята на човечеството отслабваха тъгата ми. Успявах да разбера себе си и другите по-добре."

Затвор и тормоз

Животът на Санджари е пряко обвързан с журналистиката и защитата на човешките права. През 2007 година той напуска Иран и за кратко живее в Иракски Кюрдистан и после в Норвегия. По-късно Санджари се мести в САЩ, където работи за редакцията на фарси на "Voice of America". През 2016 година се връща в Иран и след това неколкократно е арестуван, включително по време на протестите след смъртта на Амини.

"Преди много години в затвора Евин в Техеран ме зашлевиха двайсет пъти преди да ми зададат първия въпрос", разказва Санджари пред ДВ. "В последните години отношението в затворите се е подобрило, но унижението, натискът и психическият тормоз продължиха."

"Килията изолатор е форма на тормоз, защото човек е поставен във вакуум, без да знае нищо, което се случва извън тези четири стени. Това е времеви, пространствен вакуум, вакуум, в който ги няма хората, семейството, животът. Понякога изобщо не знаеш дали е ден или нощ."

Въпреки че е арестуван отново и отново и безопасността му е заплашена, Санджари никога не се отказва от желанието си да се бори за освобождаването на политически затворници и да защитава човешките права в Иран. "Ако идеалите ти не са достатъчно силни, ще се сринеш. Прекарах над година в изолатор", казва той. "Чувах виковете и плача на много други затворници и станах свидетел на самоубийства на затворници, които по-късно бяхо доведени в моята килия."

Още една жертва на Ислямската република

Смъртта на Киануш Санджари породи дискусии в последните няколко дни, най-вече в социалните мрежи. Някои твърдят, че публикациите в профила му в Х не са писани от самия Санджари и предполагат, че профилът е контролиран от иранските сили за сигурност. Други смятат, че причината за  смъртта му не е самоубийство.

Почти всички обаче смятат, че Санджари, подобно на много други активисти за правата на човека и журналисти, е поредната жертва на Ислямската република. В негова памет мнозина споделят една фраза, публикувана от него в Х: "Животът на родината ме задължава да мисля само за живота, не за самата родина".

***

Вижте и това видео от нашия архив:

Какво ни разказаха две иранки, избягали в България