Уранът е навсякъде около нас: какви са рисковете

 

Уранът е открит още през 18 век от германския химик Мартин Клапрот. Радиоактивният елемент се среща в цялата заобикаляща ни среда, но в много малки количества, които учените наричат „следи“. Тези следи можем да открием навсякъде: в скалите, в почвата, в растенията, във водоизточниците, в прахоляка из въздуха.

Как изглежда уранът?

Радиоактивният елемент прилича по своя сребристо сиво-бял цвят на другите тежки метали: оловото, кадмия, волфрама. Уранът е изключително плътен метал: кубче със страна 10 сантиметра тежи цели 20 килограма. Представете си само: едно малко по-голямо кубче на Рубик да тежи колкото цял куфар с багаж!

Уран в околната среда

Ако разровите почвата в своя двор или в градината, сигурно ще попаднете на уран, макар и в пренебрежимо малки количества. Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) средната концентрация на уран в почвата възлиза на две части на един милион, което изразено в проценти изглежда така: 0,0002%. Точно такива количества учените наричат „следи“.

Уранът от прахоляците във въздуха може да се утаи върху повърхността на реките, потоците и езерата, след това да потъне към дъното и там да се смеси със следите от друг уран. Тревопасните животни също поемат уран в организмите си с храната, но той бързо се изхвърля от организма с помощта на урината и изпражненията.

За какво се използва уранът?

Обогатеният уран се използва като гориво в атомните електроцентрали и в други ядрени реактори – например такива, които захранват военни кораби и подводници. Разбира се, обогатеният уран е централната компонента и на изключително опасните ядрени оръжия. Обогатеният уран може да служи освен това за радиационна защита или за производството на бронебойни снаряди.

Знаете ли, че уран има дори в питейната ни вода?

Както стана дума, уран се утаява на дъното на водоизточниците, а също и в подпочвените води. Световната здравна организация (СЗО) ни успокоява обаче: приемът на уран чрез питейна вода е изключително нисък. Макар че не навсякъде по света това е така. Според МААЕ в някои области концентрацията на уран в питейните води е особено висока.

В някои части от Финландия например на човек може да му се случи да поеме десетки микрограма уран дневно. Учените все още не могат за сигурност да кажат дали такова поемане на уран може да предизвика ракови заболявания. СЗО съобщава само, че не разполага с достатъчно данни от лабораторни изследвания върху хора или животни.

Колко опасен е уранът?

Да, този радиоактивен елемент може да бъде много опасен, но всичко зависи от това в каква степен сте се изложили на въздействието му. Ако става дума за минималните количества уран в околната среда, тоест това, което учените наричат „външна експозиция“, то рискът за здравето си остава нисък.

Уранът се разпада на алфа частици, а човешката кожа може да ги блокира. Тези частици са сравнително бавни и тежки в сравнение с другите форми на ядрена радиация и те не могат да проникнат много дълбоко или да преодолеят слоеве материя. И все пак: ако човек поеме висока концентрация на уран, това може да причини рак, който да засегне костите или белия дроб. При вдишване на висока концентрация от уран рискът от рак на белия дроб става особено голям.

Уранът е токсичен химически елемент и поемането му вътре в човешкия организъм сериозно уврежда вътрешните органи и особено бъбреците.

Изтичане на уран в промишлеността и минното дело

Част от урана в околната среда е резултат от течове – от промишлени предприятия или мини. Самият уран се добива в изкопни мини най-вече в държави като Казахстан, Канада и Австралия. Но уран има и другаде – например в Нигерия и Намибия.

И в България има доста уран

В България добивът на уран води началото си от мина Бухово, където през 1938 г. започват добивни работи. След края на Втората световна война НРБ започва да изнася добитата суровина за СССР. През следващите години са открити още множество находища - в Стара Планина, Родопите и другаде.

Според „Уикипедия“ през 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив. През 1992 г. добивът на уран в България е преустановен като „икономически неизгоден“. Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Симеоновград и Смолян.

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: