1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаТурция

Турция все повече се отдалечава от Европа

Хелга Шмид АРД
13 май 2023

Въпреки продължителните преговори, в момента няма никакви изгледи Турция да бъде приета в ЕС. Надеждите, които Общността някога възлагаше на Ердоган, отдавна се стопиха. А доколко би променил нещата Кълъчдароглу?

https://p.dw.com/p/4RIlR
От изхода на предстоящите избори ще зависи и как ще се развият отношенията между Турция и ЕС
Снимка: Paul Zinken/dpa/picture alliance

Отношенията между ЕС и Турция не са просто хладни - те са дълбоко замразени. От години Брюксел не предприема никакви опити за съживяване на присъединителните преговори - за ЕК те изглеждат безсмислени дотогава, докато начело на държавата е Реджеп Тайип Ердоган, пише кореспондентката на АРД в белгийската столица Хелга Шмид.

По тази причина в Брюксел следят внимателно резултатите от допитванията в Турция. Нещо би могло да се промени, краят на ерата Ердоган не е изключен. За целта обаче трябва да се проведат честни избори, във връзка с което от ЕС не е да не изпитват загриженост. "Очакваме, че Турция ще се придържа към демократичните правила на играта", каза тази седмица говорителят на ЕК Петер Стано.

Важността на турските избори за ЕС

За Брюксел най-важните избори през тази година не са на територията на Общността, а в Турция. Онова, което ще се случи след вота на 14-и май в държавата с втората по големина армия в НАТО, която има ключова геополитическа роля между Европа и арабския свят, е от решаващо значение за ЕС. 

Турция играе важна роля в почти всички актуални кризи и конфликти, засягащи и европейците - като например в Сирия или в Либия. По отношение на бежанската криза ЕС зависи от подкрепата на Анкара, а в контекста на войната в Украйна определено се впечатли от това как благодарение на връзките си с Путин Ердоган се превърна в успешен посредник за разрешаване на зърнения конфликт.  В НАТО пък властелинът от Анкара вече от месеци успява да блокира приемането на Швеция - срещу волята на почти всички партньори в Алианса, припомня АРД.

Краят на Ердоган няма да реши всички проблеми

Какво би се променило, ако в неделя спечели опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу? Според политолозите отговорът не е еднозначен. Янес Тесман от истанбулския офис на фондация "Меркатор" не очаква, че ако Ердоган загуби изборите, всички проблеми автоматично ще бъдат решени. Но ако управлението в Турция се смени, определено би могло да се очаква известно затопляне в отношенията с ЕС, прогнозира той пред АРД.

Така например Анкара би могла да се съгласи с членството на Швеция в НАТО. Или пък да освободи политически затворници като културния меценат Осман Кавала. "Това биха били първи стъпки с огромен ефект", посочва Тесман. Със сигурност ще настъпи и промяна в общуването с европейците. 

Но по други спорни въпроси ЕС не може да се надява на бърз напредък. Кълъчдароглу поставя под въпрос споразумението с ЕС за бежанците, а мнозинството от турските избиратели го поддържат. В предизборната кампания опозиционният кандидат обеща да върне всички сирийски бежанци в страната им за срок от две години. Янес Тесман очаква именно тази тема да се превърне в най-сериозното изпитание за турско-европейските отношения. Той очаква и по-скоро и приемственост, отколкото промяна на курса в политиката към Сирия и спора за Кипър.

Дългият път към Европа

АРД повдига и стария въпрос дали Турция принадлежи към Европа, питайки доколко реалистично е да се очаква, че тя може да влезе в Общността. Турция е най-отдавнашната страна кандидатка в ЕС - още от 1999-а година. Но никоя друга от очакващите членство държави не е толкова далеч от присъединяването, колкото е тя, посочва Хелга Шмид. Кълъчдароглу обеща, че ще изпълни демократичните стандарти на Европейския съюз. Но така каза преди 20 години и Ердоган, на когото тогава се възлагаха големи надежди, припомня германската медия. 

След това настъпи охладняването. "Турция не принадлежи нито географски, нито исторически, нито културно към Европа", заяви през 2007-а година тогавашният френски президент Никола Саркози. "Не си представяме и не искаме пълноправно членство", каза на свой ред Ангела Меркел през 2009-а година и предложи "привилегировано партньорство" за Турция.

Реформаторските стъпки, на които бе готов Ердоган, не стигнаха обаче дори и за това, отбелязва АРД. В рамките на присъединителните преговори бе затворена само една от 33-те глави. Като при това остава открит въпросът дали Ердоган изобщо е възприемал сериозно присъединителния процес.

Грешките в политиката на ЕС към Турция

Известният журналист Бюлент Мумай, който наскоро получи 20-месечна условна присъда от турски съд, коментира, че европейците са оказвали твърде слаб натиск върху Ердоган. "Това лицемерно отношение на Европа по време на управлението на Ердоган силно разочарова демократите в Турция", казва той, цитиран от АРД.

Мумай, който работи и за Дойче веле, призовава при евентуална политическа промяна в Турция Европа да установи много ясни и открити отношения с Анкара. Неговото мнение е, че Европа трябва да спре да си затваря очите за антидемократичните събития в Турция заради собствените си интереси  - за да не бъдат разочаровани за пореден път демократите в страната.