Там, където Аденауер прие Кенеди: Американският клуб в Бон

Той е бил в центъра на някогашната „малка" или не чак толкова малка Америка в Бон - клубът към посолството на САЩ в годините след Втората световна война, когато в тогавашната германска столица се изгражда цяло американско градче: с жилищни блокове, училище, църква, поща, топлоцентрала, кино, даже бензиностанция. И клуб за срещи и тенис, официални вечери и модни ревюта, който със сигурност би разказал интересни истории, ако можеше да говори.

Но днес думата му е взета, и то грозно - никой не се интересува от него от години, сградата е в окаяно състояние, а перспективите да възвърне стария си блясък не са розови. Местоположението му е перфектно - точно на брега на Рейн, павилион с площ от 2000 кв. м в двора на Международното училище в Бон. Но и то не се интересува от сградата - няма средства за поддръжката ѝ.

А тя навремето е посрещала гости като Конрад Аденауер и Джон Кенеди - по време на визитата на американския президент в Германия през юни 1963, когато той не само произнася прочутата си реплика „Аз съм берлинчанин" в разделения Берлин, но удостоява с внимание и родния град на канцлера - Кьолн, както и съседен Бон. Хората го посрещат възторжено и са много впечатлени от младия артистичен американски президент - пълна противоположност на вече доста възрастния Аденауер, казва пред ZDF историчката Хайке Шпехт.

Аденауер и Кенеди се срещат в Американския клуб в навечерието на известната реч на американския президент и обсъждат двустранните отношения. Сред посетителите на клуба са били още Роналд Рейгън, Джордж Буш, Вили Бранд и Хелмут Шмит.

Влизането без вратовръзка е било невъзможно

„Тук дори са се провеждали неофициални преговори за пълното възстановяване на германския суверенитет", разказва във филм, посветен на клуба, бившият служител на американското посолство в Германия Уолтър Бавел, припомняйки си златните му времена. Тогава е имало и строги изисквания за облеклото, покрай което се налагало посланици да взимат набързо назаем вратовръзките на своите шофьори - иначе не биха ги допуснали. Там са се срещали политици, дипломати и други високопоставени лица от двете правителства. Но клубът е бил международно средище - отворен за всички нации, решени да градят мостове.

Поднасяна била традиционна американска храна: ростбиф, сладки хлебчета и сладолед, на поляната пред сградата свирели джаз, споделя Евелине Позер, чиито родители навремето са били нидерландски дипломати в Бон. Тя разказва с умиление даже за тоалетните на клуба - луксозни, в червен плюш, с много огледала и много светлина. Тя определя посещението им като истинско преживяване. А и пиршествата в следвоенните години са били възможни едва ли не само на "американска" територия.

Очевидци си спомнят също, че Американският дипломатически клуб е било единственото място, където е можело да се опитат хамбургери - нещо, което днес решително не звучи екзотично, но навремето е било. И изобщо гостите на клуба са имали възможността да се доближат до т.нар. американски начин на живот.

Какво е бъдещето?

След преместването на посолството на САЩ от Бон в Берлин през 1999 година елегантната сграда остава без предназначение и запада. Възстановяването ѝ би трябвало да започне тази есен - принципно договореност има, но дотам. Фондацията „Монтаг" е поела ангажимент да се заеме със задачата и има концепция - клубът да се превърне в средище за дискусии и други прояви, посветени на демокрацията, един вид „Дом на демокрацията".

Но конкретиката в намеренията все още липсва, организират се изложби и други прояви за привличане на вниманието към някогашния център на политическия и светския живот в Бон, но това нито ще остъкли закритите с картон прозорци, нито ще изчисти графитите или ще върне блясъка и огледалата.

Защото размисли по въпроса как може да бъде санирана легендарната сграда има още от 2020 година, а само подмяната на основите ще отнеме между 2 и 2,5 години. Фондацията възнамерява да вложи между осем и десет милиона евро в проекта и ако всичко върви по план, до 2027 година работата би могла да приключи. Оптимизъм обаче липсва на фона на недостига на материали и персонал. Т.е. за нов червен плюш определено още е рано да се мисли.

Вижте и тази галерия от архива на ДВ: