Тя събира свидетелства за руските престъпления в Украйна
9 декември 2022"Има един момент, в който щом прекрачиш границата на своята сигурност, остава само твоята посветеност на професията", казва фотографката Светлана Бахчеванова. Тя е създател на международното издателство FotoEvidence Press, посветено на документалната фотография в сферата на човешките права и социалната справедливост. В момента с издателството работят върху книга, която документира военните престъпления, извършени от Русия в Украйна - със снимки и свидетелски разкази.
Свидетелства за престъпленията на руснаците
Бахчеванова и нейните колеги са събрали материали от 102 фотографи от 48 страни. "27 от тях са украински журналисти или граждани, които са имали камера и са документирали. Получаваме свидетелски показания от фотографите, които са били очевидци и са документирали съответното военно престъпление", казва тя. "Така че, когато тази книга в крайна сметка бъде готова, тя ще е готов сборник със свидетелски показания." Целта на книгата е както да запознае обществото със зверствата, извършени в Украйна, така и да послужи като доказателство пред международни организации и трибунали. "За да може да бъде признато едно военно престъпление, са необходими трима свидетели", посочва Бахчеванова. "В случая вече имаме двама."
Сред фотографите е и Евгений Малолетка, който заедно с журналиста Мстислав Чернов прекарва 20 дни в Мариупол в началото на войната и показва целия ужас на окупацията. Малолетка предоставя целия си архив на FotoEvidence Press.
"Да знаем кои са те и какво правят"
"Материалите, с които разполагаме, са изключително тежки за четене. Но смятат, че ще убедят тези, които не вярват в истината за войната, че тя съществува и че Русия на практика е една терористична държава, която извършва престъпления срещу суверенен народ", казва фотографката.
Книгата ще бъде издадена през пролетта и в България, където очевидно нуждата от нея е въпиеща. Според проучванията около една четвърт от българите продължават да подкрепят режима на Владимир Путин, който бе обявен и от Съвета на Европа, и от Европейския парламент за спонсориращ тероризма. "Каква може да е другата причина за тази сляпа любов към Русия?", пита се Бахчеванова. И дава своя отговор: "Винаги някой ни е освобождавал и винаги е било Русия. Но това не е било освобождение, а завоевание, навлизане, инвазия. На 9 септември това се е случило. Тази книга искам да се превърне в свидетелство, с помощта на което да знаем кои са те и какво правят."
"Тогава разбрах, че за този народ няма надежда"
Наскоро фотографката и издателка бе в София по покана на Гьоте институт галерия Синтезис, за да участва в дискусия на тема "Фотосвидетелства за насилието, травмата и борбата срещу тях". За родната си държава тя говори с огорчение. "За мен е тягостно. Много рядко мога да намеря единомишленици. Имам приятели, но с мнозинството от хората трябва да обсъждам теми като реална ли е войната в Украйна, коронавирусът измислица ли е и т.н. Всичко това за мен е безсмислено, животът върви напред", споделя фотографката." От друга страна, се срамувам. Това, че България е страната с най-много неваксинирани ме кара да се срамувам."
Когато емигрира в началото на века, Бахчеванова е натрупала сериозна биография в България. Била е фоторедактор на вестник "Демокрация", по-късно завежда фотографската секция на БТА. Казва, че когато е решила да напусне страната, в нея е усещала много повече ентусиазъм. Но едно събитие ѝ дава повод да направи този избор: "Взех това решение, когато трябваше да отразя пристигането на т.нар. цар. Когато видях огромните тълпи, които го чакаха. Чакаха човек, когото никога не са виждали. Тогава разбрах, че за този народ няма надежда. Демократичен режим беше сменен от някакъв цар, дошъл отнякъде. Разбрах, че няма защо да губя време."
Насилието не може да бъде приемано за нещо нормално
Днес Светлана Бахчеванова живее във Франция. Тя се е посветила изцяло на каузите, които са важни за нея. Една от тях е борбата с насилието, базирано на пола. "Самата аз съм била жертва на насилие. Моят първи съпруг обичаше, когато си пийне, да си го изкарва на мен. Баща ми не обичаше аз да ходя навън - на партита и купони. Когато се прибирах, той ме биеше. Аз много дълго време не знаех, че това не е редно." Едва когато заминава за САЩ, Светлана Бахчеванова осъзнава колко сериозен проблем е тривиализирането на насилието над жените в България. "Не може една жена да бъде бита само защото е по-слаба физически. Затова реших да посветя една от книгите, върху които работим, на насилието срещу жени."
Защитата на жените е във фокуса и на съвместната им работа с индийската фотографка Смита Шарма. С нея реализират инициативата "Ние плачем в тишина". Чрез фотокнига и пътуваща изложба в засегнатите региони, Шарма и FotoEvidence Press насочват вниманието към проблема с трафика на жени в Индия, Бангладеш и Непал. "Имаме пътуваща изложба, която ще обиколи границата на Индия с Непал. В тази изложба има свидетелства на момичета, които сме спасили, и на момичета, които са останали в публични домове", разказва Бахчеванова.
Да показваш на всяка цена
Като фоторепортер Светлана Бахчеванова е отразявала конфликта в Косово. Казва, че след подобно преживяване, трудно се връщаш в ежедневието, защото всичко ти се струва незначително. Но и сегашната ѝ задача да преглежда и представя зловещите кадри от войната в Украйна оставя своя отпечатък. "Получили сме 5-6 хиляди фотографии и текстове към тях. След 2 месеца работа почти чувствам, че имам посттравматичен синдром, защото когато видя поле, виждам трупове в него. Когато видя море, виждам бомби. Трудно е да видиш всичко това с очите си", признава тя.
Питам Бахчеванова какво мотивира фоторепортерите да продължават да работят на тези страховити места, отразявайки тези травмиращи проблеми. "Фотожурналистите, които отиват на подобни места, носят един непокорен дух, който искат да показват на всяка цена. Това е ролята на журналистиката", отговаря тя.