Странни ритуали: как се раждат тези литературни шедьоври

Световно известната, обичана и в България Исабел Алиенде създала първите си произведения на няколко съвсем необичайни места: в кухнята, в един килер, в кафенета и в автомобили. След като се заселва в Калифорния, Исабел Алиенде си купува къща с изглед към залива на Сан Франциско, с градина, басейн и малка пристройка.

Ритуалите на Исабел Алиенде

Тъкмо в тази пристройка писателката се усамотява с литературните си проекти. Там няма телефон, няма интернет и не е разрешено влизането – с изключение на редовните двуседмични срещи на тесния кръг от нейни приятелки.

Всеки свой роман Исабел Алиенде започва на един същи ден – на 8 януари - датата, на която написала писмо до своя умиращ дядо. Тъкмо това писмо залегнало в основата на нейния най-прочут роман „Къщата на духовете“. Преди всеки нов роман писателката се освобождава от всичко, което не е свързано с проекта и раздава книгите, които са ѝ трябвали за предишния роман. В един момент пали свещи и гори листенца градински чай, за да поиска помощ и вдъхновение от покойните си предци и покойната си дъщеря.

Рано сутрин Исабел Алиенде извежда кучетата си на разходка, после се отдава на кратка медитация, изпива чаша чай и сяда да пише. С желязна дисциплина тя работи чак до осем вечерта, само с една кратка разходка помежду: неслучайно всеки нов ръкопис е готов още през май в суров вид.

Сър Артър Конан Дойл и магическото куфарче

Бащата на най-прочутия детектив в световната литература, Шерлок Холмс, често пишел книгите си по време на своите пътешествия като лектор по цял свят. Ето защо през 1925 година си поръчал в Париж една лично от него измислена сгъваема кожена работна масичка. Това мини-писалище се сгъвало и заемало формата на обикновен куфар. В разгърнато състояние то си имало лавица за книги, чекмедженца и дори малка пишеща машина.

Когато работел вкъщи, Конан Дойл използвал съвсем нормално писалище, заобиколено от акварелите на баща си. И от цяла колекция харпуни, които напомняли за годините, прекарани от писателя като лекар на китоловен кораб.

Ърнест Хемингуей, животните и алкохолът

И той събирал харпуни. Легендарният американски писател обичал да се обгражда с ловни трофеи и пособия. На стената на спалнята му висяла препарираната глава на една газела, а върху скрина била метната леопардова кожа – факти, които днес биха възмутили защитниците на животните. Биографът на Хемингуей твърди, че писателят работел на нещо като нощно шкафче, пълно с вестникарски изрезки, дървени фигурки на животни и сачмени патрони, положени редом с торбичка зъби от диви животни и едно плюшено лъвче.

Авторът предпочитал да пише прав, стъпил с удобните си пантофи върху кожа от антилопа, пред една катедра, обикновено с молив. Когато произведението потръгнело, Хемингуей се прехвърлял на пишещата машина. Водел си таблица, в която попълвал броя думи, написани през деня – нормата му варирала между 500 и 2000, в зависимост от произведението. Пишел от рано сутрин до обяд, после си почивал, плувал в басейна, разхождал се, като не забравял и първото за деня питие. Всеизвестно е, че писателят пиел много алкохол, но никога по време на работа.

Дилън Томас – надвиснал над сипея

Той обичал да работи в много тесни помещения. Въпреки че имал цял апартамент в Лондон, той слизал да пише в една каравана в градината. Най-известната си книга „Портрет на писателя като млад пес“ Дилън Томас създал в една беседка в родния си Уелс. Неговата меценатка Маргарет Тейлър доста време му предоставяла и една градинска барака. Последното работно място на Дилън Томас се превръща в истинска легенда. Това е гаражът, построен от един местен лекар, за да приютява автомобилите му.

Тази барачка е стъпила върху колони от лято желязо и се е надвесила над един сипей, с изглед към устието на реката. През 1940 г. Дилън и жена му Кейтлин се нанесли в една къщичка наблизо, писателят заръчал да снабдят бившия гараж с прозорци и печка, украсил го отвътре с картини и с репродукции от известни платна. По обяд Дилън Томас се отбивал за по едно питие в хотела наблизо, след което си отивал вкъщи, за да обядва с жена си – заедно с която вечер ходел в местната кръчма.

Вирджиния Улф: пари и усамотение

Легендарна е нейната сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“. Тя е убедена, че жената-творец има нужда от убежище. С парите от своя бестселър, романа „Орландо“, Вирджиния Улф си изгражда една пристройка, която първо използва само за работа, но после вече и като спалня.

Често ходи да пише в дървената барачка в градината, където я разсейвал единствено нейният съпруг Ленърд, който сортирал на тавана току-що набраните ябълки.

Вирджиния Улф пише с перодръжка, върху тънка дървена подложка в скута си, но по-късно минава на пишеща машина. В писмо до своя приятелка тя между другото описва миг от работното си всекидневие така: „…ще си запаля цигара, ще положа дъската на коленете си и после, много предпазливо, като водолаз, ще се гмурна в последното изречение, което съм написала вчера.“

****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: