Всичко е невероятно срамно. Стотици хиляди евро в брой в торби и куфари, скъпи часовници, бижута и данни за платени луксозни ваканции, спонсорирани от държава в Персийския залив. Смята се, че това е Катар. Корупционната афера в Европейския парламент би могла да е от някой второкласен трилър.
Огромни щети за парламента
Извън съмнителните обстоятелства около тази корупционна афера, в която наред с вече отстранената вицепрезидентка участва цяла семейна мрежа от бивши депутати и бивши сътрудници на Европарламента от Италия, става дума за неизмерими морални щети. И те са за имиджа на Европейския парламент. Голямото мнозинство депутати дават всичко от себе си, занимават се по цели нощи със сложни проблеми и регламенти, след което малка група от техни безсъвестни колеги с един удар ликвидира всичко.
Освен това скандалът разкрива една истински шокираща глупост. Заплатите на евродепутатите се измерват в петцифрени суми, те получават и щедри компенсации. Защо ли една жена съсипва кариерата си от чиста алчност и трупа пари в брой в торби и чанти в хотелски стаи и жилища? Нима Ева Кайли и приятелите ѝ са смятали, че нищо няма да бъде разкрито и полицията ще си остане в неведение? Белгийските прокурори отдавна са подслушвали телефоните на заподозряните и положително наяве ще излязат и още неприятни подробности.
Системната пропагандна дейност в полза на Катар вече направи впечатление в парламента, както и това, че точно един водещ синдикалист похвали качеството на трудовото законодателство в държавата от Персийския залив. Но очевидно на никого не му е хрумнало, че в случая може да става дума за толкова открита и безсрамна корупция. Всички почтени, добронамерени и работливи парламентаристи се чувстват измамени – защото виждат как доброто им име е съсипано.
Доброто име е съсипано
Унгарският премиер Орбан тутакси заби пръст в раната със свой пост в Туитър: „Точно корумпираният Европейски парламент ли иска да обвини Унгария в корупция?“. Парламентът действително застана твърдо против разграждането на демокрацията, предприето от Орбан, както и срещу неговото автократично управление, а и принуди други институции най-сетне да заемат позиция против него. А сега самият парламент се изложи и загуби доверие. Това е тежък удар срещу единственото избрано представителство на европейските граждани.
Лошото е, че нанесените щети няма как да се поправят. Заради мащабите на скандала и заради шума, който се вдигна около него в международен план, той няма как да бъде забравен скоро. И само потвърждава нападките на онези (предимно от дясното политическо пространство), които така и така поставят под съмнение политиката и институциите на ЕС.
Фактическата власт на Европейския парламент е доста ограничена. През последните години той се сдоби с повече права, но по-голямата част от влиянието му продължава да е обозрима. Но този, който претендира за морал и поставя в центъра на политиката си борбата за европейските ценности и за демокрацията, трябва да бъде неопетнен – това е базата за влиянието на Европейския парламент. Ако автократите и десните популисти сочат депутатите с пръст и се присмиват на техните скандали, загубата е вече голяма.
Нови антикорупционни правила?
Естествено парламентът трябва да приеме нови правила и да контролира по-строго депутатите, като приложи мерки против корупция. Досега това беше до голяма степен разграден двор, тъй като имаше предписания само относно лобирането за фирми, но не и в полза на държави. При това положение биха били разследвани доста съмнителни случаи – като започнем от Азербайджан, който вече бе замесен в корупционна афера в Съвета на Европа, та до Русия.
Но подобни разпоредби биха могли най-много да предотвратят повторението на скандали от този тип. Те не могат да възстановят загубеното доверие и не могат да излекуват раната – за мнозина евродепутати именно това е горчивото заключение.