След трагедията в Каховка: "Вече нямаме нищо"

"Потресен съм. Ще разкъсам Путин", казва Юри Пекурин, седнал на едно от леглата в детското отделение на болницата в Херсон. Виктор Демченко, който е в същата стая, добавя пред кореспондентката на АРД Андреа Беер: "Путин ще бъде изправен пред съда. Всичко върви натам".

59-годишният мъж е преживял две войни, което му дава право да заяви: "Руснаците нарушават абсолютно всички правила, които съществуват. Казвам ви го от опит".

"Вече нямам нищо"

През 1980-те години като войник от Червената армия Демченко е бил в Афганистан, след като съветски войски нахлуват в страната. Тогава е ранен в лявата ръка, но въпреки контузията си през 2014 година се присъединява към един украински доброволчески батальон, който воюва срещу руснаците в Донбас. Той би сторил всичко, за да продължи да се бие, но е признат за инвалид и е твърде възрастен.

"Руснаците взривиха язовирната стена и при нас водата бързо нахлу. Имах време да взема само някои документи, нищо друго не можах да спася. Вече нямам нищо, нямам и дом", казва Демченко пред АРД. Той е разведен, децата му са в Норвегия и се чувства абсолютно сам.

"Това всъщност е детско отделение", казва санитарката Виктория. Болницата многократно е била обстрелвана от руснаците. "Тук деца почти няма", споделя една от лекарките - повечето семейства са напуснали Херсон.

"Тогава решиха да ни издавят"

В една от стаите е настанена и Прасковя Андреевна, която през септември ще навърши 85. "Къде ли ще бъда тогава?", пита се тя през сълзи. "Руснаците дълго време ни бомбардираха и не можехме да спим. Имаше и атаки точно до къщата ни. След това решиха да ни издавят."

До нея е дъщеря ѝ Наталия Никифоренко, която се опита да успокои възрастната жена. Пред АРД тя разказва как в първия момент не е осъзнала заплахата за живота. Чак когато е видяла как водата изригва от кладенеца, е изпаднала в шок. 

Водата спада, войната продължава

Мнозина все пак са успели да спасят документите си, тъй като от руската инвазия  насам постоянно ги държат под ръка в случай, че трябва да бягат. Междувременно водата спада, но войната продължава.

"Всичко е наводнено и вече нямаме къде да живеем", казва пред АРД Пекурин. А съседът му по стая Демченко потвърждава безнадеждността на тяхното положение. Все пак той се самоуспокоява с това, че никой няма да го изхвърли от болницата. "Аз съм военноинвалид и имам много ордени, никой няма да ме изгони", казва той.

Всички тези хора обаче са изгубили домовете си. Детското отделение на болницата във фронтовия град Херсон се е превърнало в тяхно спасително убежище, посочва АРД.