Сигурен ли е източният фланг на НАТО?

Два шпионски балона, най-вероятно пуснати от Беларус, задействаха миналата седмица автоматизираната система за предупреждение в Полша. Абонатите на мобилни оператори получиха предупредителни есемеси, след като двата летящи обекта прекосиха границата и навлязоха в полското въздушно пространство.

За друг подобен инцидент припомня германската обществена телевизия АРД: миналия декември в гориста местност край полския град Бидгошч падна руска крилата ракета, останките от която бяха открити съвсем случайно чак през април т.г.

Подготвена ли е страната за подобни провокации?

Военният министър Мариуш Блашчак хвърли отговорността на военните, които били засекли летящия обект, дори били реагирали с вдигането на изтребители във въздуха, но пропуснали лично да го информират.

И все пак възниква въпросът как така една руска ракета, която на всичкото отгоре е в състояние да носи и ядрена бойна глава, успява да проникне на почти 500 километра навътре в територията на страната. Според полския военен експерт Мариуш Челма тези инциденти показват, че източният фланг на НАТО не е непробиваем. "Колкото по-ниско лети една ракета, толкова по-трудно откриваема е тя за радарите. И най-вече това важи за полските радарни установки", твърди той.

Каква работа вършат самолетите АУАКС?

НАТО подпомага активно полската противовъздушна отбрана – основно с разузнавателни самолети АУАКС. Но те са разположени в Германия и възниква известен времеви прозорец, през който ракети могат да нахлуят необезпокоявано в полското въздушно пространство, разяснява експертът, цитиран от АРД

Дори и падналата в полската гора ракета най-вероятно да е била предназначена за Украйна, а беларуските шпионски балони да не са представлявали директна заплаха за населението, едно е сигурно: в Москва следят колко бързо реагира НАТО по източния си фланг. Или не реагира.