Русия: Тийнейджъри със СПИН често не се лекуват

"Имаше фази, в които не си взимах лекарствата, като изобщо не се гордея с това", казва 19-годишната Лера Козарьова. Тя живее в град Бавли в Татарстан. Заразила се от майка си. „За да се получат медикаменти, трябва да се регистрираш, но баба ми е учителка по английски и е смятала, че това ще навреди на името ѝ“, разказва Лера.

Когато родителите ѝ починали, Лера отишла в приют. Междувременно е живяла при две приемни семейства, които обаче напуснала. В първото постоянно я биели, във второто просто не ѝ обръщали внимание. „В училище, по време на лекарския преглед съучениците ми разбраха, че съм заразена с вируса на СПИН. Започнаха да ме замерят с камъни и да ми се подиграват. Разказах това на приемната си майка, но тя въобще не се обезпокои.“

В приюта Лера получавала лекарства редовно. Но когато пораснала, развила непоносимост към таблетките и започнала да не ги взима редовно. Това обаче е опасно, тъй като вирусната концентрация расте, защитата на тялото намалява и вирусът може да бъде пренасян.

Сираците със СПИН

По официални данни делът на младежите между 15 и 20 години, болни от СПИН, е спаднал през 2021 година до 0,8 процента. През 2010 година процентите са били 2,2, а през 2000-та – цели 24,7.

В момента в Русия растат над 10 000 младежи, заразени от майките си вътреутробно или по време на раждане. Към една трета от тях са сираци, които растат при бабите си, в приемни семейства или приюти. Една от тях е 18-годишната Марина Никитина от Казан. Майка ѝ я изоставила в болницата след раждането. Момичето било настанено в детска клиника за инфекциозни заболявания, където останало четири години.

„Както ми разказаха впоследствие, децата там били отбягвани от всички. Нямахме нито нормални прибори, нито играчки. Носехме пижами, на които на гърби с големи червени букви пишеше СПИН. Един ден в болницата дойдоха доброволци, сред които бе и бъдещата ми приемна майка“, разказва Марина. Сега тя живее в семейство, което се състои от майка, баща, техния син и две други осиновени деца.

Две тайни

„Когато ние, трите осиновени деца, станахме на 7-8 години, майка ни ни каза, че има две тайни. Първата била, че сме осиновени, а втората щяла да ни я каже, когато пораснем“, споделя Марина. Втората била, че децата са заразени с вируса ХИВ.

През годините Марина невинаги взимала лекарствата си редовно, но днес стриктно спазва препоръките на лекарите. „Разбрах, че при този медикамент не бива да се допускат паузи. Имунитетът ми се влоши, съсипах тялото си. Сега трябва да се възстановя.“

Преди две години тя се влюбила в едно момиче и двете започнали връзка. Още първия ден казала на приятелката си, че е ХИВ-позитивна, но това не се оказало проблем. „Бих искала и при всички останали да е така – да се отнасят към нас като към нормални хора“, подчертава Марина.

„На младежите не им е леснодаради хормоналните изменения при израстването. А ако някой е и с ХИВ, това повишава психическото натоварване“, обяснява психоложката Елена Кирюшина. Според нея това, че младежите прекъсват приемането на медикаменти, е проблем, който често е вид протест. Кирюшина отбелязва, че хапчетата, които трябва да се взимат, са големи и горчиви, а би било добре, ако младежите можеха да получават лекарството си с инжекция с няколкомесечен ефект, както е в някои други страни.

Трудна възраст

„Тийнейджърите, които са ХИВ-позитивни, казват често, че просто биха искали да бъдат като другите. Някои от тях са тъжни, депримирани и дори мислят за самоубийство“, споделя психоложката Светлана Изамбаева. Тя разказва за едно 19-годишно момиче, починало от СПИН. То живеело първо с баба си, след което се влюбило в един мъж и заживяло с него. Младата жена не му казала, че носи вируса от страх, че може да я изостави. Затова и не взимала повече таблетките. „След смъртта ѝ приятелят ѝ постоянно ходеше на гроба ѝ и казваше, че ако е знаел за заболяването, щял да настоява за лечение“, спомня си Изамбаева. 

В Русия заразените с вируса ХИВ могат да се регистрират в някой от регионалните центрове за СПИН, където могат да получат безплатна терапия. Но там често няма специални програми или психолози, които да помагат на младежите. Някои центрове ги препращат към помощни организации или доброволци, каквито има в много от големите градове.

Според Изамбаева възрастта между 14 и 16 години е най-трудната, в нея младежите най-често прекъсват терапията. „Младежите с ХИВ изпитват по-ограничено доверие към хората, защото често крият своята диагноза. Нерядко възрастните изискват това от тях – защото ги е страх от изолация и дискриминация“, посочва психоложката.