Развитието в Източна Европа: неласкава оценка за България

Какво става с източните страни близо две десетилетия след  източното разширяване на Европейския съюз (ЕС)? И основателни ли са резервите спрямо някои от тях? Германският "Ди Велт" търси отговорите на тези въпроси в обширен анализ на пътя, извървян от 11 страни от бившия източен блок, които бяха приети в Общността. В много области те са постигнали забележителни резултати, а една от тях дори по-добри от тези на Германия, посочва изданието.

Към новите кандидатки за членство Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина, резервите са поне толкова големи, колкото бяха навремето към Полша или Румъния, пише вестникът. "Имаше много съпротива, много предразсъдъци", припомня политологът Улрих Зеделмайер от Лондонското училище по икономика. И въпреки непотизма, престъпността и изостаналостта Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, България, Румъния и Хърватия наваксаха, се казва в анализа.

Не целият прогрес може да бъде обяснен с членството в ЕС, коментира Кинга Брудзинска от мозъчния тръст "Глобсек". Според нея отчасти високите резултати в образованието, например, са наследство "от времената на социализма". Европейският съюз, от друга страна, е помогнал в икономическо отношение. Зеделмайер отбелязва, че особено Германия е спечелила от това заради достъпа до нови пазари.

В единайсетте страни обаче съществуват и дефицити - в сферата на върховенството на закона и борбата срещу корупцията, например. 

Каква е ситуацията в България?

В много области България се представя по-зле от други европейски държави, пише "Ди Велт". Например в сферата на образованието: България е на последно място в тестовете на Пиза, а от 2015 г. до 2018 г., когато е било последното проучване, ученическата компетентност по аритметика, четене и науки продължава да се влошава. Страната е най-бедният член на ЕС със силно изразено икономическо неравенство, коментира още германското издание. 

Корупцията продължава да бъде огромен проблем въпреки известния напредък. Спомената е оценката на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), че в страната се злоупотребява с до 15% от европейските фондове. Това са пари, които очевидно отиват в джобовете на мафията, пише още изданието.

Политическата криза усложнява борбата срещу непотизма. В тази връзка "Ди Велт" посочва, че през последните 2 години в страната се проведоха пет поредни избори за парламент, което не донесе на страната така желаната стабилност. От юни тази година управлява коалиция от три партии, която се смята за проевропейска, но съдържа и популистки елементи. "Предстои да видим дали тя ще оцелее", посочва изданието.

Румъния, Полша и Унгария

 Румъния се отличава основно с икономическия си ръст, коментира по-нататък "Ди Велт". Между 2000 и 2019 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението се е увеличил с 225 процента. Това я нарежда по този показател на първо място сред разглежданите страни. Букурещ бавно наваксва по качество на живот и социално равенство, но все пак изостава в сравнение с останалите страни от ЕС. Разликата между най-богатите и най-бедните остава значителна. Средна оценка получава страната по отношения на вътрешната сигурност. 

Подобно на България и Румъния изостава в сферата на образованието. А нивото на корупция, като усещане от хората, е намаляло леко в последните три години, но остава високо според европейските критерии. Само един пример: като резултат от корупционни практики по-миналата седмица загинаха трима души, а над 50 бяха тежко ранени при експлозия на незаконна бензиностанция близо до Букурещ. Случилото се е симптоматично за много инциденти в страната, при които корупцията, политизацията, партийните интриги, непотизмът, липсата на компетентност и безразличието пречат на властите да си вършат работата правилно и професионално.

Откакто Полша се присъедини към ЕС през 2004 г. икономиката се развива динамично, а образованието е един от най-важните фактори за това. Страната редовно се нарежда сред първите десет в тестовете на Пиза. Учениците са над средното ниво по четивна грамотност, математика и науки. Наблюдателите обаче са обезпокоени от проблемите в съдебната система и дефицитите в областта на върховенството на закона. Консервативната управляваща партия "Право и справедливост" е в постоянни спорове с Европейската комисия и Европейския съд за правата на човека. Затова и Брюксел спря финансиране от общите фондове, на които страната иначе има право. 

Унгарският премиер Виктор Орбан последователно преструктурира държавата си от 2010 г. насам. Самият той нарича Унгария "нелиберална демокрация", докато експерти просто говорят за първата автокрация в ЕС. В изявление Европейският парламент я описа като "хибридна система на изборна автокрация". Това обаче не пречи особено на германските компании да инвестират в Унгария, отбелязва "Ди Велт". Страната е известна като привлекателна дестинация за автомобилната индустрия.

Въпреки войната на Русия срещу Украйна Будапеща продължава да разчита на енергийни източници от Русия и остава зависима и за ядрената си енергетика. Страната е напреднала и в цифровизацията. Населението на никоя друга страна в ЕС не възприема системата си като по-корумпирана, отколкото Унгария.

Чехия, Словения и Хърватия

Чехия може да се похвали с дълга индустриална традиция - от ранната индустриализация на Бохемия до добрите си позиции дори по време на комунизма. Затова и страната успя да навакса бързо след присъединяването си към ЕС. По-голямата част от износа отива в Германия, която пък е вносител номер едно в Чехия. Намалява енергийната и суровинната зависимост на страната от Русия. 

Словения бе първата страна от бивша Югославия, която се присъедини към ЕС. Страната се представя добре в областта на образованието, напредва в цифровизацията и предлага привлекателна среда за стартъп компании. Всички тези неща я превръщат в тайния шампион на региона.

Социалното разслоение в Словения е сравнително слабо, а политическите права и свободи като цяло се спазват. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е вторият по големина в региона след този на Словакия. Словенският успех обаче е частично уязвим и зависи в голяма степен от политическото ръководство на страната, уточнява "Ди Велт". От миналата година управлява ляво-либерална коалиция, която се е ангажирала с повече прозрачност и борба с корупцията. Към предишното правителство бяха отправяни обвинения в корупция, а свободата на словото беше ограничавана.

С въвеждането на еврото като национална валута и присъединяването към Шенгенското пространство, много хървати посрещнаха 2023 г. с усещането, че най-накрая са пълноправни членове на ЕС, коментира германското издание. Икономиката на Хърватия се развива добре, страната е и добра локация за развитие на информационните технологии. Тежкото наследство на национализма обаче понякога все още определя политиката и до днес. Така например Загреб се меси във вътрешните работи на Босна и Херцеговина. Корупцията и прекомерната бюрокрация също остават проблем.

Балтийските страни и Словакия

Балтийските държави често са давани за пример за развитието на цифровата си икономика и лекотата, с която се започва бизнес. Литва, Латвия и Естония са доста напред и в областта на образованието. В последното проучване на Пиза Естония е пред Германия във всички категории. Всичко това също спомага за икономиката.

Преките чуждестранни инвестиции играят важна роля за Словакия. Страната е силно зависима от автомобилната си индустрия. Никъде в Европа не се произвеждат повече автомобили спрямо броя на населението. Много експерти гледат критично на тази специализация, но оценяват положително икономическото развитие на страната след края на социализма. Страната се представя зле по показателя вътрешна сигурност. През 2018 г. убийството на журналиста Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова предизвика международно недоумение. Случаят разкри и връзки между политици и организираната престъпност.