Ние, модерните хора, май започнахме да мислим, че сме надвили природата. Сещаме се за нея, когато планираме да отидем на море или на ски, когато плащаме за парното или климатика. Векове наред хората са страдали от градушки, питали са боговете за какво ги наказват - ние се сърдим на агенцията, която не е успяла да разбие облаците с ракетите си.
Построихме заводи, извлякохме от земята въглища и нефт, хвърчим с реактивни самолети, за да се уверим в своето превъзходство, но ето на - природата се завръща: климатът се променя необратимо тъкмо заради нашата надменна консумация. Преживяхме най-топлия в историята месец юли - по израза на Антониу Гутериш преминахме от глобално затопляне към глобално сваряване. От началото на индустриалната епоха температурата на планетата се е повишила вече с 1,2 градуса и явно Парижкото споразумение, поставило през 2015-а година задачата да се борим за 1,5 до края на века, изглежда все по-нереалистично, въпреки многобройните страни, градове и бизнеси, обещали да постигнат нулеви карбонови емисии до 2050.
Помните и дъждовете през предходните месеци, от които изгниха плодовете. А какво става по света можем само да наблюдаваме със свито сърце - от сушата в Южна Франция до залетите селища в Бангладеш, от ураганите в Америка до измирането на животински видове в затоплящите се океани.
Защо малка България да се престарава?
Защо сме така безпомощни пред очевидната катастрофа, която ни грози? Темата за климата се политизира от самата ѝ поява. При президента Картър учените вече знаят какво ни чака - има такива, които предвиждат покачване на температурите с три градуса преди средата на 21-и век. Идва обаче Рейгън и темата замира - просто републиканците са свързани с петролния бизнес и никакви мисли за бъдещето на човечеството не могат да ги убедят да намалят печалбите на своите приятели. Демократът Ал Гор се ангажира в тази битка, но ето че загуби срещу Буш младши и темата задълго остана на заден план в най-големия замърсител - САЩ.
Темата се политизира и у нас, макар опозицията да не е точно либерали срещу консерватори - да я наречем отговорни срещу егоисти. Щом стане дума за климатични промени, егоистите измислят всевъзможни доводи за това да не правим нищо - това били цикли на слънцето, преди 2000 години също било така топло, а и защо малка България да се престарава, нека си намаляват емисиите големите икономики. Ще ги чуете да казват, че фотоволтаиците заемат плодородна земя, че вятърните турбини загрозяват пейзажа, че няма никакъв смисъл от тези батерии, дето искаме да ги произвеждаме, а електромобилите всъщност тежат на природата повече от дизеловите, пък и защо да се отказваме от руските горива? С една дума - да не слушаме Европа, да си гледаме нашия кеф. Как не излезе един от тези говорители да каже: май сбърках, наистина става нещо с климата, дайте да правим нещо.
Изследване, поръчано от Европейския съвет за външна политика, показва, че поне три четвърти от българите смятат екологичната проблематика за важна или много важна. Наистина разбират, че тази работа е луксозна и изисква лишения, и все пак не малко са онези, които са готови да ги направят - например над 50 процента са готови да пожертват временно финансовата си сигурност в името на по-чистата природна среда. Това, което очакват, както обикновено обаче е държавата да поеме инициативата. Защото какво като рециклирам или пестя водата аз, малкият човек, какво зависи от мен? Друг тревожен резултат от това изследване е безразличието на младите към еко-проблематиката: в "Дневник" сравняват отношението им по темата с това на над 60-годишните, които така и няма да доживеят катаклизмите.
Природата е по-силна от нас
Е добре, докато чакаме да се събуди гражданското общество, нека се надяваме, че държавата все пак ще преодолее политическите козни и ще ни поведе. На първо време - към това да се адаптираме към климатичните промени. Хубаво е, че раздават вода на минувачите, но може ли да има болници, старчески домове, училища без климатични инсталации? Вероятно ще трябва да се преосмисли работното време през лятото, по примера на южните страни. Не знам какво бъдеще има за зимния туризъм - вместо изкуствено покривани със сняг писти може да се измислят и по-щадящи забавления. Селскостопанската ни наука ще трябва да преосмисли сортовете, които садим, така че да са подходящи за новите климатични дадености. Спешно трябва да се бие тревога за водните ресурси в много райони на България. Защо покривите ни не са покрити с фотоволтаични панели? Защото е масраф, ще кажете, не ти излиза инвестицията, ако не можеш да продаваш ток на електроразпределителните фирми. Скъпи електрически автомобили, но няма достатъчно станциите за зареждането им... Но защо всичко това трябва да става под външен натиск, с моркова на еврофондовете и тоягата на евросанкциите?
Представете си някак екоскептиците да замълчат и България доброволно и радостно да се включи в глобалната битка за климата. Идва някой у нас и вижда хора, които живеят природосъобразно, отказват се от автомобилите, рециклират, садят дървета, предлагат навсякъде постни ястия, с които страната и без това е известна. Дали това няма да ни създаде много по-хубав образ от пилоните и кукерските маскаради?
Противниците на битката с климата често излизат със следния фатализъм - ами природа, какво да я правиш? Не сте ли чували за ледниковата епоха? Природата е по-силна от нас - един градус отместване на земната орбита може да промени радикално живота ни. Едно земетресение слага край на бронзовата цивилизация в източното Средиземноморие 12 века пр. н. е. През 1815-а изригването на един вулкан в Индонезия предизвиква цяла година без слънце на планетата. Астероид, паднал в Юкатан преди 66 милиона години, води до края на динозаврите и нищо чудно някой пак да ни удари.
Неконструктивният егоизъм
Вярно е, че сме малки. Но ако сме стигнали дотук, това е защото сме се научили да разбираме природата и да се борим с нея. Миналата година НАСА успя да отклони астероида Диморфос от орбитата му, с което даде надежда, че поне тази заплаха може и да я избегнем. Още по-оптимистичен пример беше справянето с озоновата дупка над Антарктида, което стана възможно благодарение на протокола Монреалския протокол от 1989-а за намаляване на химикалите, които я причиняват. За разлика от Парижкото споразумение, той беше наистина следван от основните играчи - може би защото лобито на хладилниците е по-слабо от това на петрола.
Следващият път, когато гората пламне, когато наводнението залее къщата ви, когато ви прилошее на улицата от жега - спомнете си онези "консервативни" егоисти, които се подиграваха на Грета Тунберг и громяха зелената сделка, защото ни отнемала суверенитета. Спомнете си за Путин, който раздели и обезсили световното единство (а и кой знае какви емисии дължим на неговата престъпна война). Спомнете си архиегоиста Тръмп, който непременно ще спре всички климатични политики, ако се завърне в Белия дом и така еднолично ще повиши световните температури с няколко десети от градуса. И настоявайте държавата ни да е в първите редици на битката, която се задава.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.