Осакатен войник: "Знаем за какво се бием, а руснаците - не"

Фонтанът пред градската болница в Лвов в момента е любимото място на Михайло. Но видеото, което мъжът гледа на мобилния си телефон, контрастира с тази гледка. На него Михайло лежи на земята - миг след като противопехотна мина е откъснала левия му крак над коляното.

В средата на юни той стъпва върху мината, докато е с подразделението си в Запорожка област в Южна Украйна. Първоначално не усетил никаква болка. Осакатен и в окървавена униформа Михайло моли свой другар да го вдигне и да заснеме мястото на детонацията - заради самия него. За да може после да разбере какво се е случило.

Инженерът става доброволец

Шест седмици по-късно 40-годишният мъж е настанен в рехабилитационна клиника в Западна Украйна. И не спира да гледа записа. До руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. бащата на три момчета строи водородни инсталации за украинска компания. След това инженерът се записва като доброволец и се включва в сраженията с руските нашественици. 

"На 14 юни брат му почука на вратата ни. Знаех, че новините няма да са добри", спомня си пред АРД съпругата на Михайло Оксана. След като Михайло е преместен в рехабилитационната клиника в Лвов, тя го посещава всеки ден, често и заедно с децата. Най-малкото от тях е само на 3 месеца. Михайло получил отпуск за раждането му. "Нараняването го промени. Дори не мога да си представя колко му е трудно. Но той вече се справя", разказва Оксана, която е криминална следователка.

"Работим с остатъка от крайника, за да избегнем спазмите, за да изградим мускулатура. Правим упражнения за баланс и координация. Михайло обича тези упражнения и винаги иска да прави повече", разказва неговата физиотерапевтка.

Михайло е открит и достъпен при разговорите си с нея и се шегува. Когато е насаме обаче го обземат гняв и отчаяние. Често сънува кошмари. В момента той преминава през психотерапия за посттравматично стресово разстройство.

Михайло остава оптимист

"Просто трябва да приема, че сега всичко е различно - ритъмът на живот, движенията. За всичко ми трябва повече време, отколкото е нужно на нормален човек. В крайна сметка съм толкова активен, защото се наслаждавам на живота", споделя мъжът.

Веднага щом свикне с протезата, той иска да се върне обратно в армията. Но не на фронта. Евентуално в логистиката или обучението. Това не е необичайно желание за пациентите, казва пред АРД психологът Олексий Смирнов, който се грижи за военноинвалидите в Лвов. "Много от тях искат да се върнат в армията, казва той. По думите му онези, чиято ампутация е под коляното, дори излизат отново на фронта. "И мъжете искат това", потвърждава Смирнов.

Съпругата на Михайло Оксана, както може да се очаква, не е особено ентусиазирана от плановете на мъжа си: "В момента дори и не искам да мисля за това. Все още не съм готова да го пусна отново".

"Знаем за какво се бием, а руснаците - не"

Михайло е родом от Донецк в Източна Украйна, където от 2014 г. украински части се сражават срещу проруските сепаратисти. Двамата с Оксана се запознават в този район. Когато през 2014 г. част от Донецка област преминава под контрола на Москва, двойката се мести. Отчасти и заради тази загуба Михайло се надява, че Украйна ще успее успешно да се противопостави на Русия.

"Сто процента ще победим. Само въпрос на време е", уверен е Михайло. "Ние, украинците, сме по-слаби от врага в много отношения. Но също така сме и способни да се учим. Имаме съюзници и най-вече силен мотив. А руснаците - те не знаят за какво се борят. Ние, от друга страна, знаем!"

Вижте и това видео на ДВ: