"Не се безпокой": какво видях и чух в Розовата къща в София

"Заповядайте, мадам", казва учтиво дребният мъж с вид на клошар и се отмества леко встрани на стълбите, на които е седнал. В предверието са насядали още неколцина. Розовата къща е розова само отвън и не мирише на Коледа, но вътре е коледно - с гирляндите, елхата, щръкнала до пианото, и празничните джунджурийки в червено и златисто. "Свири ли някой на пианото?", питам. "Да, едно момче." По-късно разбирам, че майка му е починала, а роднините му взели апартамента, възползвайки се от състоянието му.

От 2019 година насам всеки делничен ден от 9 до 17 часа Розовата къща в столичния квартал Банишора е убежище за наркозависими - безплатно. А от 1 юли 2020 то е и единственото такова в цяла България, което им осигурява нормалност. Тогава Министерството на здравеопазването спира средствата за програмите на останалите центрове в страната. Проектът на фондация "Център за хуманни политики" и нейния двигател Юлия Георгиева обаче се развива с финансовата подкрепа на Столичната община и дарители, за което Юлия публикува всеки месец отчети в профила на Розовата къща във Фейсбук.

Те звучат горе-долу така. "През октомври при нас са дошли 103-ма отделни човека, които са ни посетили общо 683 пъти. Нахранили са се 956 пъти. Дрехи са си взели 77 човека, пуснали са 33 перални, 68 човека са получили паста, четка за зъби и сапун. 46 са имали нужда от медицински материали - бинтове, лепенки и аспирини. 78 човека са потърсили съвети за какви ли не неща… Май не съм ви казвала, че благодарение на едно финансиране на НЦОЗА започнахме да водим хората на платени прегледи. По-късно събрахте над 7000 лeва, за да продължим. Така за първи път тези хора получиха човешко отношение и истинска здравна грижа. Четирима са поискали да знаят повече за начините за спиране на наркотици и се подготвят за тази стъпка..."

Живот в Розово(то)

В Розовата къща е топло като в истински дом. Не заради предстоящия коледен купон, а защото е зима и около масите и пред двата компютъра е пълно с народ. На шейсетина квадрата са се събрали поне 30 души, но впоследствие се увеличават до 40 и повече дори. А една от посетителките води и куче със себе си - Сара, с красив кожен нашийник със сребристи и сини мъниста, с лъскав косъм. "Каква порода е", питам я. "Не знам, мешано е. Има по шест пръста на лапа."

На пианото е подпряно огледало. Антоанета*, която се е качила при останалите след баня, се гримира. Лъжиците не стигат, но от екипа не бързат да дават пластмасови - за да се приучат хората да не изчезват прибори.

На гърба на дивана съхнат тениски, леко влажни след сушилнята, а наркозависимите си бъбрят и пият кафе с много захар. Заради последното са поставени специални надписи: "МОЛБА!!! МОЛЯ-ВИ! ВНИМАВАЙТЕ СЪС СМЕТАНАТА,! ЗАХРТА, ЗА ДА ИМА ЗА ВСИЧКИ..! НЕ ГРАБИ!"

Има си обяснение защо наркозависимите са изкушени от захарта. Тя влияе на мозъка по начин, сходен с пристрастяващите вещества - освобождава големи количества допамин - невротрансмитер, свързан с удоволствието и наградата. Бързо ги получаваш след хапче, боцкане и късно разбираш колко надолу си се изтърколил по стълбата за нанякъде.

Специален отряд

В Розовата къща няма специални изисквания за прием. Единствените правила са: хората да не идват дрогирани и да не се дрогират в къщата, нито да продават дрога в нея, да не внасят алкохол, включително бира, да не използват език на омразата, да не налитат на бой. Обяснява ми ги Елмира Нешева, социален работник. Преди да се присъедини през 2021 година към екипа на Розовата къща, тя е работила в Националния център по наркомании като старши експерт по превенция и намаляване на негативните здравни и социални последици от употребата на наркотици.

Освен нея тук работят и психологът Илияна Иванова и Ивайло Веселинов, който е превързал няколко рани, откакто съм дошла. Сериозни рани, някои вече имат струпеи, но други са гнойни, кървят. Раната на крака на Миро е колкото половин длан и в импровизираната аптечка - малка кутия с най-необходимото, няма подходящо лекарство. "Не можем да намерим медицинска сестра", казва Илияна. "Но психиатър имаме." Имат и адвокат - Наташа Добрева, която помага про боно, защитавайки вече четири години правата на хората със зависимости, както и на работещите в секс индустрията и ЛГБТИ+ общността. В Розовата къща има и други доброволци.

И през ум не ми минава да питам Елмира, Илияна и Иво защо работят тук. Със сигурност не го правят заради пари.

Те раздават храна, пасти и четки за зъби, самобръсначки, бельо, сапун, телефон - който има нужда, да се обади. За мнозина от нас това са просто навиците в ежедневието, но когато живееш на улицата, си "мръсен наркоман, аре бегай оттук". Чист, избръснат и с измити зъби обаче някак повече се уважаваш и ти се иска и другите да го разбират. Тогава може и да поискаш да се откажеш от дрогата.

Спас получава паста и четка за зъби и попълва заявка - това също е част от самодисциплината, да прецениш от какво се нуждаеш.

Екипът на Розовата къща води наркозависимите на изследвания - за кръвнопреносими инфекции или други, води ги и на лечение, включително и настаняване в психиатрия, помага за изваждане на лични документи, търси работа и пише CV-та, но най-важното - общува с всеки.

- Намери ли си ТЕЛК-а? 

- Не знам къде е, майка ми сигурно го е сложила някъде.

- А твоята диплома къде е?

- Оставих ви я.

Несглобени системи

Хора влизат и излизат непрекъснато от малката стая, където е екипът на Розовата къща, за да оставят документ, да поискат лепенка, бинт, йодасепт, да върнат шампоана, след като са се изкъпали, да си сипят кафе, сметана и захар. "Може ли да ми сипеш малко прах да си изпера кърпичката", пита Асен. Носната му кърпа е от плат.

"Повечето са мъже на по 40-50 години, които употребяват наркотици от над тридесет години, жените са много по-малко. По принцип те са по-устойчиви, работят - все едно какво, издържат семейства, децата ходят на училище. В сравнение с мъжете много по-малко от жените се боцкат. Мъжете по-трудно се справят с емоционален стрес - раздяла например... Наркозависимостта е болест като всяка друга, проблемът е, че в България отделните системи - здравна, социална, не са в сглобка", казва Елмира.

Лекува се някой две седмици, шест месеца, излиза от Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в Суходол - и после какво? Няма служба, център, който да го консултира, ако няма подкрепа от близките си, губи почва под краката си - и пак се връща към дрогата. Така изглеждат нещата обобщени накратко. 

Истината е, че българските системи не само са несглобени и ненапаснати една с друга, но и безчовечни. Както беше писала Юлия Георгиева в един текст за "Тоест" за трудния път на човек от Розовата къща - "образователната система не търпи хиперактивни деца, не търпи деца със затруднения в обучението, не търпи деца с поведенчески проблеми, без учебници и тетрадки, без правилните дрехи, без родители на родителски срещи". А държавата няма терапевтични програми за деца, злоупотребяващи с дрога.

"Живял съм няколко години в чужбина, жена ми почина в Германия, отидохме там да се лекува от рак. Само в Манхайм има поне десетина центъра като Розовата къща, страхотно уредени, чисти, раздават ти спринцовки, консултират те. Eто това е държава! Тук центровете, като свършат европейските пари по разни проекти, затварят. Всички чакат пари от Европа, като наш’те депутати", споделя Милен.

Елмира вече ми е обяснила, че в България безплатни спринцовки на наркоманите от 6-7 години не се раздават, откакто е приключило финансирането от Глобалния договор на ООН.

Иван идва в Розовата къща да види братята си. Казва, че е чист и когато му порасне още малко детето, ще замине за Германия. Ядосва се, че тук може да работи само в чистотата. "Ако не сме циганите, тая държава ще потъне в мръсотия!" Има незавършено средно образование, не казва защо не е изкарал докрай.

Подаръци за всички

Вътре хората са се скупчили в очакване на подаръците, а Илияна обявява имената на номинираните в различни категории. Забавни, както си трябва за купон. Мис Каприз, Калпазан на годината, Шаран на годината, Мис Сексапил, Двойка на годината (не само любовна, а хора, които се подкрепят и си помагат). За подгласниците има утешителни награди - кутии с шоколадови пурички. После - торбичките с подаръци. Какво има в тях? "Крем за ръце, рол он, нокторезачка, ръкавици, шапки, дебели чорапи, балсам за устни и лакомства. Тези неща са ни ги искали, затова им ги слагаме в торбичката, повечето от тях живеят навън и им трябват", обяснява Илияна, която е подготвяла подаръците.

Станимир е закъснял за тържеството, но пък е денят, в който трябва да се обади за резултатите от кръвните си изследвания. Новината е лоша. ХИВ-позитивен е - както и други тук. Екипът на Розовата къща следи дали редовно вземат лекарства. Мъжът е разстроен, защото се страхува, че може да е заразил жена си, наскоро е излязъл от затвора, не знае дали е от спринцовка или от партньора зад решетките. "Не се безпокой, с тази болест нещата не са както преди, но трябва да започнеш веднага лечение", казва му Иво. 

На излизане минавам покрай плаката на вратата, на който неправителствена организация приканва посетителите на Розовата къща да споделят мечтите си - за да ги подкрепят. Мечтите са си мечти, все едно дали си паднал или ходиш с високо вдигната глава.

*Имената на посетителите на Розовата къща са променени. Само кучето е с истинското си име. От уважение към личното пространство никой не е сниман.

***
Вижте и това видео от нашия архив: