НАТО и Доналд Тръмп: страхът от дежавю

Преди четири години в Главната квартира на НАТО следяха внимателно изборите в Съединените щати, които накрая Доналд Тръмп загуби от Джо Байдън.

Защото по време на четиригодишното му управление Тръмп, който е известен със своята непредсказуемост, бе пренебрегнал европейците многократно, бе изоставил съюзниците си в Сирия и Ирак и бе допринесъл за хаоса в Афганистан, който доведе до възхода на талибаните, пише Хелга Шмит от АРД.

Европа не е съюзник за Тръмп, дори напротив

„Той никога не е приемал европейците за съюзници, а като тъмни образи, които не желаят нищо добро на Америка", обобщи Жан-Клод Юнкер през октомври 2020 година. Като председател на Европейската комисия той все пак беше един от малкото политици, които успяваха някак да се разбират с четиресет и петия президент на САЩ. Но това далеч не значи, че Юнкер дава ласкави оценки за мандата на Тръмп: „Той постоянно повтаряше, дори по време на срещи, че Европейският съюз е изобретен, за да сведе до минимум американското влияние в света", казва люксембургският политик пред АРД.

Още при откриването на новата Главна квартира в Брюксел през 2017 година Тръмп разкритикува НАТО: „През последните осем години Съединените щати са похарчили повече за отбрана, отколкото всички останали страни от НАТО взети заедно", заяви той пред събралите се там държавни и правителствени ръководители. Това не е справедливо спрямо американските данъкоплатци, допълни американският президент тогава. „23 от всичките 28 държави членки не плащат това, което дължат за отбрана", подчерта Тръмп.

При встъпването си в длъжност като генерален секретар на Алианса Марк Рюте изненада с хвалебствени думи за Тръмп: „Благодарение на Доналд Тръмп увеличихме разходите си за отбрана", заяви бившият нидерландски премиер. Критичното отношение към Китай също бе възприето от мнозина.

НАТО се опитва да се подготви за сценарий „Тръмп 2.0"

Думите на Рюте вероятно са били адресирани към самия Тръмп, който има всички шансове отново да бъде избран на 5 ноември. И кошмарът за НАТО да започне наново. Този път обаче Алиансът очевидно иска да бъде подготвен. Затова и в последните седмици все по-често се използва термина „устойчив на Тръмп" - т.е. отбранителният съюз да е така подготвен, че да не изпадне в екзистенциална криза, ако републиканецът бъде избран отново. Самият Тръмп вече изпрати доста объркващи послания - в началото на кампанията си той заяви, че САЩ трябвало да помагат само на държавите, които си „плащат сметката", а останалите да бъдат оставени на Путин.

„Идеята, че НАТО може да стане „устойчива на Тръмп", е илюзорна", смята Марко Оверхаус от Берлинската фондация "Наука и политика". Подготовката за екстремния случай, в който Тръмп изважда САЩ от НАТО и изтегля голям брой американски войски от Европа, е почти немислима. „Структурата на трансатлантическите отношения, особено в областта на отбранителната политика, е напълно небалансирана", казва Оверхаус. Той обяснява, че 75% от тежестта пада върху САЩ, а само 25% - върху европейците.

Съюзниците могат да станат конкуренти

За НАТО би бил добър развой на събитията, ако Камала Харис има четири години, за да се пребори с този дисбаланс. От военна гледна точка европейците трябва да получат ключови умения, за които в момента са много зависими от САЩ - например по отношение на въздушната и ракетна отбрана, както и командването на големи армии. Съвсем друга тема е значимостта на разположените в Европа американски ядрени оръжия.

Несигурността има и политически измерения, в случай че Вашингтон се дистанцира. Европа ще трябва да преосмисли досегашните си традиции на колективно вземане на решения, което би означавало да се подготви Америка да използва тежестта си на велика сила срещу волята на европейците, пише още Хелга Шмит от АРД.