Наричаха го "Манхатън на Изтока"

Бинхай се намира на около 80 километра източно от центъра на китайския мегаполис Тиендзин. По пътя дотам – безкрайна редица от небостъргачи, пише АРД. Но по-голямата част от впечатляващите сгради са пусти. Когато се вгледа, човек забелязва, че много от сградите или не се ползват, или не са довършени, разказва кореспондентът на германската обществено-правна медия АРД Бенямин Ейсел. 

“Китайският Манхатън” пустее

Преди 15 години властите в Тиендзин решили, че искат да превърнат града в китайски еквивалент на Ню Йорк, разказва Михаел Петис, професор по икономика от Пекинския университет. И започнали да строят небостъргачи по протежението на реката, за да напомня за Манхатън. “Но в крайна сметка не се получи. Сега това е туристическа атракция - всички тези красиви, но празни сгради”, допълва Петис. 

И докато китайските държавни медии говорят за Манхатън на Изтока, за разлика от прочутия район в Ню Йорк, в Бинхай почти не се виждат хора по улиците, пише АРД.

В другия край на Тиендзин - край южната гара на града - стои недовършена сграда, която дори попада в рекордите на Гинес. Със своите 598 метра височина и 128 етажа небостъргачът Goldin Finance 117 е не само третата по височина сграда в Китай, но и най-високата недовършена сграда в света. Още през 2015 година строежът е замразен, тъй като инвеститорът не разполага с необходимите средства, за да го довърши.

Кризата в пазара на недвижими имоти се задълбочава

Небостъргачът Goldin Finance 117, а и целият „Китайски Манхатън“ в източния район Бинхай са символ за икономическите проблеми и кризата с недвижимите имоти в Китай. В цялата страна могат да се видят изоставени строителни скелета и цели призрачни градове. 

Сериозно задлъжнели строителни компании като Country Garden и Evergrande се борят за оцеляване. Много проекти са замразени, а купувачите се притесняват за инвестициите си, тъй като голяма част от строителните предприемачи работят с авансови плащания „на зелено“. 

След като цените на имотите в Китай растяха години наред, в момента се сриват на много места. Включително в мегаполиса Тиендзин, в който живеят над 10 милиона души. Кризата в пазара на недвижими имоти се отразява тежко на китайската икономика, тъй като секторът отговаря за около една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната. 

Много градове също страдат от недостиг на средства, тъй като голяма част от приходите им се генерират от продажбата на земя на строителни компании. Тиендзин, един от най-богатите китайски мегаполиси, предизвика сериозно медийно внимание тази година, когато се оказа, че градът не може да изплати навреме заплатите на шофьорите в градския транспорт. Политиката за нулев Ковид нанесе допълнителен удар на бюджетите на общините, а очакваното възстановяване на икономиката, след като мерките бяха разхлабени миналия декември, става по-бавно от очакваното. 

Младежката безработица е рекордна

Младежката безработица в Китай също достигна рекордни нива. 23-годишната Линг И следва магистратура по компютърни науки в Техническия университет в Тиендзин. Тя е решила да продължи да учи, защото работа се намира изключително трудно. “Положението е наистина сериозно”, казва Линг пред АРД. Според официалната статистика към юни 21,3% от хората на възраст между 16 и 24 години са безработни. След това правителството не е публикувало подобни данни, а броят на незаетите млади хора може да е далеч по-висок. 

В Тиендзин има не само небостъргачи. Лу Сюан държи едно италианско кафене в центъра на града. Сградата, в която то се намира, е с европейска архитектура и датира от колониалния период в началото на 20 век. Макар кафенето, което вечер се превръща в уиски бар, да е предпочитано място от туристите, то също е почти празно. В последните години икономическото положение не е особено добро, казва Лу, който работи и като архитект. „Най-вече имотният пазар е затънал в криза. Ето защо работя в това заведение, успоредно с работата си като архитект”, казва той.

След пандемията клиентите изчезнаха

2021 година, белязана от ограниченията заради пандемията, е била най-тежката за Лу и партньорите му. През цялата година са имали право да работят едва 60 дни. “След отварянето имаше оживление. Заведението беше пълно, бяхме много заети. Но след това нещата тръгнаха отново надолу. Преди пандемията много редовни клиенти купуваха цяла бутилка уиски, оставяха я при нас и се връщаха, за да си я допият. След пандемията тези клиенти изчезнаха. Някои идват и пият по една чаша. Понякога си поръчват и втора. Но да си купят цяла бутилка, както преди пандемията - това вече не се случва.”