Най-субсидираният сектор: протестът на зърнопроизводителите

Едва преминал първите сто дни, кабинетът на акад. Николай Денков получава бойното си кръщение тази седмица. Зърнопроизводителите започват национален протест от днес, енергетици планират да се изсипят в София на 19-ти, а партия "Възраждане" ще излезе два дни по-късно пред парламента. Сякаш са се наговорили да нажежат до червено есента на местните избори, а провокациите към сблъсъци изглеждат неизбежни.

Тези протести са различни от гражданското недоволство, избухнало заради жертви на катастрофи или на жестоко убийство, затворена общинска болница, лоши пътища или директор феодал на държавно лечебно заведение. Те са политически, някои и антиевропейски по своята същност. А за да бъдат по-убедителни например бунтовете на зърнопроизводителите, някои медии обработват с внушения, че украинското зърно е "радиоактивно - заради аварията в Чернобилската АЕЦ", че е "ГМО зърно" и се използва само за фураж.

От май 2022 година досега Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е проверила 575 пратки от Украйна към България и не е открила нито нарушения на стандартите, нито вредни стоки. А някои проби слънчоглед показаха по-висока масленост от българския. От 2016 година ЕС прилага за Украйна и Молдова задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия, което означава, че продуктите трябва да отговарят на правилата и изискванията в Общността.

Финансирани от ЕС, предани на Кремъл

Секторът, който е най-субсидиран и агресивно подпомаган, вкл. и с връщане на акциза за горивото, с лоби в политическите сили, ще блокира държавата с купена с европейски субсидии техника за по няколкостотин хиляди евро. Не иска конкуренция от Украйна, която воюва и чиито производители не получават никакви субсидии. Иска да продаде зърното си на високи цени и ако може - държавата да помогне с пазарите, защото заради пълните силози жътвата това лято започна със закъснение. Около 75-80 на сто от българското зърно се изнася.

Фермерите настояват за компенсации за милиони и да бъде продължена протекционистката мярка, забраняваща безмитния внос на селскостопанска продукция от Украйна. 49-ият парламент я отмени с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Сред организаторите на земеделското недоволство обаче личат близки до президента Румен Радев лица - като Тодор Джиков, бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите и зам.- министър на земеделието в служебно правителство, Светлана Боянова - съветник на служебния министър на земеделието Явор Гечев, а сега начело на Националната аграрна камара, както и свързания с пилона на Рожен Симеон Караколев, председател на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите. Всъщност присъствието на Караколев е странно - в крайна сметка животновъдите имат интерес от евтини фуражи.

Зърнопроизводителите са непримирими - отказват диалог, независимо от призивите на премиера, поставят ултиматуми, плашат с конфронтация. Макар че на среща с министрите на финансите и на земеделието "с малки изключения всички присъстващи организации, подкрепиха отпадането на ограниченията за украинския внос", както обясни акад. Денков.

В крайна сметка е постигнат компромис Украйна да наложи ограничения на специфични експортни стоки според държавите и техните изисквания, за да не се създадат проблеми на местните производители. Предложението на премиера е българското решение за групите стоки и конкретни количества да бъде взето след обсъждане с браншовите организации.

Когато фактите говорят, комбайните мълчат

"Този бранш е получил над 30 милиарда лева дотация от ЕС. Когато си получил такива пари, не може да говориш, че ще събориш държавата и ще фалираш… Моят съвет е да седнат на масата." Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се опитва да балансира между бранша, който протежираше, и правителство, което подкрепя, за да оцелее. Депутатът от ГЕРБ и бивш земеделски министър Десислава Танева застана зад протестите, като ги обясни с "неглижиране на сектора" - теза, споделяна и от организатори като Светлана Боянова. По време на първия кабинет на ГЕРБ Танева се опита да наложи лобистка законова поправка, която принуждаваше собствениците на земи да ги предлагат за продажба първо на арендаторите, обработвали ги поне 4 години. Тя не мина заради шума, който се вдигна, но с различни методи, в т.ч. криминални, се стигна дотам, че близо 80% от обработваемата земя в България е засята със зърнено-житни култури.

Анализ на селскостопанската индустрия през първите десет години от членството на страната в ЕС показва ясни тенденции към комерсиализация и консолидация, констатира Департаментът по земеделие на САЩ. Според доклад от 2020 за преброяването на българските стопанства, те са 132 хиляди, като средният размер на използваната земеделска земя се е утроил през последните десет години до 33 хектара на стопанство (в сравнение с 15 хеткара средно в ЕС и 32 хектара средно в Нидерландия). Около 9% от стопанствата държат 85 на сто от използваната земеделска земя - и тук лъвският пай е на зърнопроизводителите.

В Чехия и Словакия този дял е още по-голям - най-големите ферми в Чехия (27.8% от общия брой) и в Словакия (17.9% от общия брой) държат цели 92-93% от използваните земеделски площи, най-високите дялове сред държавите членки, по данни на Евростат за 2020.

По БНР вчера Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) посочи тази "чудовищна концентрация на собственост" в резултат на субсидирането. (Eвропейските субсидии се отпускат на база директни плащания на площ.) "Земеделците намаляват с явно видимата причина, че едни големи семейства просто изтикват всеки", каза Безлов. 

Политическа воля за промяна на схемата обаче трудно ще се намери - въпреки докладите на експерти, журналистическите разследвания и войната в Украйна. Всички те разкриват големите проблеми с високата концентрация на използваната земя, превес на монокултурното земеделие, приток на огромни средства в ограничен кръг собственици, свързани помежду си. Досега обаче нито едно управление не се е осмелило да наруши комфорта на зърнарите. Акад. Денков е първият, който поне им се опълчи - дори и с политнекоректното, но смело изявление, че не преговаря с "терористи", а обеща и предстояща промяна на методиката на субсидиите, така че всички сектори да се възползват.

Нови приливни вълни

След тътена на комбайните и тракторите, идват възгласите на миньорите и енергетиците, вдигнати от синдикатите с искането да бъде запазен въгледобивът и да не се бърза със закриването на базови мощности. В основата на недоволството им са териториалните планове за справедлив преход, които не дават никакви ясни гаранции за бъдещето на хората като работа и живот в трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Този горещ проблем също остана за кабинета Денков-Габриел.

Протестът на "Възраждане" не е изненада - проруската формация по принцип е срещу управляващите, но сега прибавя и щипка гняв срещу "новата американска база в Ямбол, целяща пълното колонизиране на моята Родина" (по Костадин Костадинов). А след като началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов рестартира идеята, лансирана през 2019, за координационен център на НАТО за Черно море в България, това със сигурност ще налее още бензин във възванията.

Тътенът на комбайните отприщи вълна от протести - едва ли и симпатиите на българите.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.