България твърди, че отдавна е изпълнила формалните изисквания за присъединяване към Шенгенското пространство. С това продължават да не са съгласни Австрия и Нидерландия. Резултатите, които България е постигнала и готовността ѝ за присъединяване към Шенген, ще бъдат проверени през септември от специална мисия с участието на двете страни.
Български паспорти за турски граждани
Най-добре е обаче България да забрави за Шенген. Тази седмица бе оповестена информация за престъпна схема за издаване на български визи „тип D” за турски граждани, в която е замесен началникът на дирекция „Миграция” към ОД на МВР-Разград. Този тип визи силно улесняват получаването на българско гражданство. Лица с български паспорт могат свободно да се движат и пребивават на територията на ЕС. Рисковете, които престъпната схема създава, както за българската, така и за европейската сигурност са реални.
Схемата, която представя кандидатката за Шенген България в твърде неприятна светлина, едва ли е изолиран случай. За корупцията в родната полиция и политическия „елит”, за инфилтрацията на службите за сигурност от руски агенти има много свидетелства, години наред.
Руските интереси
Тази седмица стана ясно, че трима български граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, са задържани още през февруари във Великобритания. Обвиняемите са притежавали фалшиви паспорти, лични карти и други документи за самоличност за поне девет европейски държави. Един от тях, Орлин Русев е бил в миналото и съветник в българското Министерство на енергетиката - сфера, в която руските геополитически интереси у нас са особено агресивни и активни.
„Сигналът, който ни се дава от Лондон, е да вземем мерки и решим въпроса с проникването на руско влияние в нашите институции, тъй като това ни прави ненадеждна страна”, коментира случая бившият служебен военен министър Велизар Шаламанов пред бТВ.
Съдебната система
Мониторинговите доклади (МСП), които ЕК в продължение на 15 години изготви за реформата в съдебната система и спазването на принципа за върховенството на правото в България, показаха, че напредък в тези области има, но той остава незадоволителен.
Скандалното назначаване и освобождаване на главния прокурор Иван Гешев оставиха силни съмнения за това, че политическият елит продължава да се меси и разпорежда в уж независимата съдебна власт.
Петьо „Еврото“
Не по-малко скандален е случаят с бившия следовател Петър Петров – Еврото, чието име е замесено в изнудване, корупция, отнемане на бизнеси и др. Посетители на „тържището“ за корупция и престъпни услуги изглежда са били включително самият Гешев и наследника му на поста главен прокурор Борислав Сарафов. Петров все още не е задържан.
Убийството на Алексей Петров
Показното убийство на Алексей Петров е емблематично за сенчестия български преход към демокрация, както и за генезиса на днешния политически и бизнес елит. Алексей Петров имаше много шапки, много лица: сътрудник на ДАНС, бивш бизнес партньор на Бойко Борисов – чиято собствена биография от годините в СИК до „Барселонагейт” е осеяна с тъмни петна – застраховател, каратист…
Това бе третият атентат срещу „Трактора” или „Октопода”. Както в практически всички подобни случаи досега у нас поръчителите не бяха разкрити, а осъденият за втория атентат срещу него (2015) Роман Логвиненко бе пуснат предсрочно на свобода през май 2023.
Санкциониран по „Магнитски“
А какво да кажем за санкционираните по глобалния акт „Магнитски” висши публични фигури, като политика и бизнесмен Делян Пеевски, например? Според САЩ Пеевски е използвал бившия заместник-председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков „за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване на чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители”.
Днес г-н Пеевски, срещу чието назначаване за шеф на ДАНС преди 10 години имаше масови протести, е по-активен от всякога. Той не само не е извън политическия живот, а дава съвети за конституционната реформа.
Всички тези факти за мен показват едно: Нидерландия и Австрия са напълно прави да се съмняват в българската готовност за Шенген.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.