На какво се дължи заекването? Отговор вече има.

Заекването е много травмиращо за засегнатите, най-вече защото хората насреща им често реагират агресивно или погрешно на този говорен проблем. Недоброволното повторение на срички и звуци, удължаването на гласните или т.нар. „неми“ блокади могат да породят несигурност у засегнатите. Дискомфортът им се проявява и физически – чрез изчервяване или потене.

При това заекването по никакъв начин не дава основания за заключения за характера или интелигентността на засегнатия човек. Който заеква знае съвсем точно какво иска да каже, но в същото време не може да го произнесе гладко.

Дълго време заекването бе смятано за психическо или душевно смущение. Докато всъщност то е неврологично обусловено нарушение на словесния поток, повлияно от регулацията на говора в мозъка.

Причините за заекването са различни

Финландски учени са установили коя част от мозъка е причина за заекването. Те са открили при заекващите хора структурни промени във „възловите точки“ на една от мозъчните мрежи. Центърът на тази мрежа се намира в мозъчната структура путамен - една от основните в главния мозък. Тя е важна най-вече за моториката на човешкото лице, т.е. за мимиките.

Принципно се смята, че заекването може да се дължи на генетично предразположение, но не непременно. Освен това до заекване могат да доведат неврологични заболявания като Паркинсон или инсулт. Затова финландските учени изследвали пациенти с инсулт, които след това започнали да заекват. Инсултът засяга именно тази част на мозъка, където се намира споменатата мозъчна мрежа.

Така се установило, че при пострадалите от инсулт се наблюдават същите структурни изменения във възлите на мозъчната мрежа, както при онези, които заекват от деца. Учените стигнали до извода, че независимо от генетичните или неврологичните причини заекването винаги възниква в тази мрежа.

Нови методи за лечение?

Финландското изследване потвърждава определено, че лявата страна на мозъка е решаваща за говора, казва пред ДВ професор Мартин Зомер от Клиниката по неврология в Гьотинген. Освен това то показва, че двете форми на заекване – неврогенната, предизвикана от инсулт, и ранната, още от детството, не се различават особено.

До момента ефективни фармакологични или невромодулаторни методи за лечение на заекването няма. Но сега финландските учени смятат, че локализацията на структурните изменения ще създаде предпоставки за нови терапевтични методи, като например стимулация на мозъка, базирана на неговите мрежи.

Зомер обаче не е голям оптимист. „Вероятно е възможно да се разработи терапия на тази база, но има нужда от още проучвания за това къде какви електроди с каква полярност да се поставят. Това не е толкова лесно, още не сме стигнали дотам.“

Заекването не е рядко явление

Предполага се, че в Германия от 84 милиона жители на страната около 800 000 от възрастните заекват. А при децата с такива говорни смущения са 50 от 1000 пациенти, тоест около 5 процента. Момчетата са по-засегнати от момичетата.

Заекването обичайно започва внезапно между втората и шестата година, но в повечето случаи през следващите две години изчезва от само себе си. Един процент от засегнатите обаче продължава да заеква и след това. 

Ефективни медикаменти, които да разрешат проблема, няма - освен комбинацията на два терапевтични метода, които се базират на съзнателния контрол на мускулния речеви процес в ларинкса и в устата. Пред ДВ логопедката Фрауке Керн казва, че тези методи могат да намалят продължителността и тежестта на действителния симптом и страха от заекване, като възвърнат контрола върху процеса на говорене.

Да се говори открито за проблема

Засегнатите често се опитват да избягват определени думи или словосъчетания – от срам или страх да не станат за смях. Това може да доведе до самоизолация в ежедневието и до социална самота.

Затова заекващите хора се учат да се справят с по-трудните ситуации. „Най-голямата заплаха при заекването е да се мълчи, което правят мнозина. Но това е жалко, защото ако си затваряш устата, никой не те чува, т.е. няма да ти бъде обърнато внимание и няма как да напреднеш. Затова е важно да не мълчиш, а да кажеш това, което искаш да кажеш“, препоръчва неврологът Зомер. Неговият съвет е за заекването да се говори открито в семейството, с приятелите или на работа.

Още за човешкия мозък - в това видео от архива на ДВ: