Може ли някой да сложи ръка върху ресурсите на Луната?

Може и да звучи като научна фантастика, но човечеството се готви за нещо немислимо доскоро: за колонизирането на далечни небесни тела като Луната и Марс. Програмата "Артемида" на НАСА и Eвропейската космическа агенция (ЕКА) преследва подобна цел - изграждането на базов лагер на Луната до края на десетилетието, а през следващото - и на изследователски центрове. Китайската национална космическа администрация и Руската федерална космическа агенция Роскосмос също имат планове за собствени бази на Луната през следващото десетилетие.

Никой не може да притежава Луната

Перспективата за колонизиране на космоса поставя пред света някои много сериозни въпроси. Един от тях е могат ли държави или компании да притежават Луната или други небесни тела. Според ръководителя на отдела за международно публично право в ЕКА Александър Сучек отговорът на този въпрос е отрицателен:

"Една нация може да забие знамето си на Луната, но това не води до никакво правно значение или последици. Това е залегнало в Договора за космоса от 1967 г., чието пълно наименование е „Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела”. В него пише, че никоя държава не може да претендира за суверенитет върху Луната или да я превърне в своя собствена територия", коментира темата Сучек. Той подчертава изключителната важност на това, че договореностите се разпростират и върху дейността на частни компании като "Спейс Екс" на Илон Мъск. "Тук става дума за международно право. Държавите са длъжни да транспонират договора и върху собствените си граждани и частни компании", каза още той.

Ще има ли Луната собственик?

Дотук нещата са ясни. Но какво става, ако хората започнат да извличат материали от Луната? Ще могат ли те да ги притежават и продават? Според Сучек тези въпроси са основната причина за възникването на напрежение и спорове за космоса. "Страната X или Y може да каже, че няма интерес да претендира за Луната като своя национална територия, но че се интересува от ресурсите, които тя или примерно Марс крият, за да ги продава на Земята", анализира ситуацията Сучек.

Споровете възникват заради различни юридически тълкувания на член 2 от Договора за космоса, в който се казва следното: "Космосът, включително Луната и другите небесни тела, не подлежи на национална апроприация чрез претенции за суверенитет, чрез употреба и експлоатация, окупация, или по какъвто и да било друг начин".

Всичко това се отнася за притежанието на Луната като цяло, като небесно тяло. Сучек обаче посочва, че различните юристи тълкуват различно дали член 2 от договора позволява на държавите и компаниите да притежават части от Луната за търговска употреба. И ако е възможно да притежаваме части от Луната с търговска цел, не следва ли, че печалбите трябва да се споделят? И важи ли неписаното правило, че онзи, който пристигне (или експлоатира) пръв, е първи и по право? Нито един действащ договор не разглежда тези въпроси.

Според Кай-Уве Шрогл, президент на Международния институт по космическо право, в Договора за космоса ясно се казва, че никой не може да притежава материали, придобити от Луната. "Не съществуват никакви вратички в договореностите. Съществуват единствено съзнателно погрешни тълкувания на Договора за космоса. Държавите, отговорни и за частните субекти, просто трябва да кажат: Не, вие не можете да притежавате тези ресурси. Ако смятат, че могат и го правят, те нарушават международното право", казва той за ДВ.

Консенсус: собствеността в космоса не е добра идея

Човечеството е изминало дълъг път от момента, в който европейските народи са разчленили Африка на Берлинската конференция през 1884 - 1885 година. Бъдещата колонизация на Луната не изглежда толкова кръвожадна, тъй като по всеобщото мнение притежаването на територии в космоса е лоша идея.

Договорът за космоса бе успешно приет във времената на много големи международни кризи по време на Студената война. И сега руски космонавти работят рамо до рамо със западните си колеги астронавти на Международната космическа станция (МКС), независимо от напрежението заради войната в Украйна.

Въпреки че основните международни космически сили са си взели поука от колониализма, Шрогл не е толкова оптимистично настроен за продължителността на сътрудничеството между тях. И предупреждава, че всички ще загубят, ако в космоса и на планетите, извън Земята, настъпи анархия.