"Не е важен човекът, важни са законите, системата и видът управление. Важното е да сме демократична и правова държава, хората не са толкова важни" - така разсъждаваха доскоро доста политици, социолози, политолози и антрополози. Оттам следва, че Тодор Живков например би служил съвестно на демокрацията, ако му бяха дали възможност. Живков е обигран и бързо би се приспособил към всички видове условия, включително към демократичните. Така че важното е страната да се демократизира, а не да се сваля от власт този или онзи. Нали като се демократизира една страна, в нея тутакси ще се пръкнат стотици хиляди демократи. Нещо, което вече сме виждали: милиони комунисти за една нощ се превърнаха в социалисти, а милиони атеисти - в ревностни православни християни.
Ако погледнем на тези явления и в световноисторически измерения, при подходящи условия Химлер ревностно би започнал да защитава правата на човека, а от Гьобелс би се получил чудесен пиар на някоя демократична партия или на някоя корпорация. Нали по-важни са принципите, устройството и управлението, а не човекът.
Невъзможната истинска съдебна реформа
Такъв приблизително бе начинът на мислене, такива бяха доскоро доводите на онези социолози, политолози и антрополози, които повече или по-малко открито защитаваха главния прокурор Гешев. Важна е, значи, не личността му, а истинската съдебна реформа. Като се проведе тази истинска съдебна реформа, като се създадат подходящи условия, Гешев ще спре да се занимава с политика и тутакси ще се захване да преследва корупцията при овластените.
Неговите защитници, между другото, много добре знаеха, че той винаги се е занимавал с това, което хич не му е работа (политиката) и почти никак с това, което му е работа (разследване на корупцията при най-овластените). И после "О, каква изненада, какво чудо, какъв удар срещу държавността" - заместник главният прокурор изведнъж каза това, което всички знаеха.
Сега обаче, след заканите на кандидатката за премиер Мария Габриел, че ще съдейства за оставката на Гешев, вече мнозина ще се съгласят, че в България не може да има съдебна реформа с Гешев като главен прокурор. Че не може Химлер да защитава правата на човека и Гьобелс да бъде пиар на демократична партия. Че не може военнопрестъпникът Путин да демократизира Русия.
Недопустимото сливане на изпълнителна и съдебна власт
Но пък няма да се съгласят с друго - че не може Бойко Борисов да се бори с "модела Борисов". Че би било прекалено голяма чудатост той да се бори срещу сливането на властите, пренебрегването на парламентарната демокрация и корупцията. А с действията си срещу Гешев (нали никой не си въобразява, че Мария Габриел може да предприеме каквото и да било без неговите указания) той сякаш вече започна борбата срещу собствения си модел. Най-после, след две години ортаклък с главния прокурор,
Борисов забеляза прегрешенията му. Не е съвсем късно, все пак. Може пък да прелъсти онези, които още преди години негодуваха срещу "гешевизма". Нещата започнаха да се поизясняват някак и да се подреждат донякъде. Решението да се поиска оставката на Гешев явно е обмисляно и подготвяно достатъчно дълго, за разбере и самият Гешев какво му се готви. И да последват онези събития, при които той можеше да се превърна в герой и жертва. Ако заместникът му не беше се разграничил от него.
Затова ако сега главният прокурор, съвсем по нашенски, реши да отвърне на удара и да подхване разните кюлчета, вили и магистрали, ще стане вече съвсем ясно какво представлява моделът Борисов-Гешев. Модел, при който квотата на ГЕРБ при Висшия съдебен съвет, явно по указание на върховния си началник, тутакси се отказа от досегашната си подкрепа за главния прокурор. Което показва, че е имало недопустимо сливане на изпълнителна и съдебна власт.
Борбата, разгромът и тържеството
А може да се стигне и до друга, естествена подредба на политическите сили и обстоятелства. Партиите, които свалиха четворната коалиция - ГЕРБ, ДПС и ИТН - да съставят правителство. С недостигащите гласове от БСП. Или с цялостната подкрепа на БСП.
Тогава вече Бойко Борисов ще се захване "истински" с разграждането на "модела Борисов". За което са му нужни две неща. Първо - власт, дори не пряка, а чрез някой красив министър- председател. И второ - да се забравят опущенията на миналото му управление. За което ще е нужен съответният удобен главен прокурор, който вече да не се нарича Гешев. Затова след борбата на Борисов срещу "модела Борисов" несъмнено ще последва пълен разгром на "модела Борисов", за да възтържествува на негово място не друго, а "моделът Борисов".
Така истинското обновление на българската политика и истинският напредък на България пак ще се отложат за известно време. По-точно за неизвестно колко дълго време.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.