Лев Гудков: Властта дава на Русия лъжливо усещане за величие

Защо руснаците са толкова податливи на кремълската пропаганда, а проявяват слаб интерес към алтернативната информация? Как се обяснява това? Научният ръководител на реномирания социологически Център „Левада“ Лев Гудков отговаря на въпросите на ДВ:

Възможно ли е в условията на тоталитарен режим да се добие изобщо реалистична представа за настроенията на хората в Русия?

"Засега в Русия все още могат да се правят социологически проучвания. Няма проблеми, освен натиск от страна на властите срещу организациите, провеждащи допитвания. Трудностите са от финансов характер – натискът срещу независимите социологически центрове и обявяването им за „чуждестранни агенти“ доведе до разрив с предишните им партньори, включително банки. Това ограничава възможностите на изследванията във финансово отношение, но хората са си същите – не са се променили особено от съветско време“, казва Лев Гудков, научен ръководител на социологическата агенция Център „Левада“.

Но доколко може да се вярва на резултатите от допитванията? Едно от тях например свидетелства, че 72% от руснаците одобряват анексирането на четири области в Украйна, а само 9% се отнасят критично към този акт. За какво говори това?

Л. Гудков: Говори, че пропагандата е засилила имперските представи и те са живи – не от днес, а отдавна. Ето например, когато питаме дали бихте дали подкрепата си, ако Путин обяви прекратяване на военните действия, 65% отговарят положително. Но ако питаме за условията – дали поддържате връщането на тези области на Украйна и изплащането на компенсации, 70% отговарят отрицателно. Това е реалността на масовото съзнание.

Повечето хора казват, че военните действия в Украйна трябва да се прекратят и да започнат мирни преговори. Но когато питаме – какво трябва да се обсъди на тези преговори, ни се отговаря: Украйна да признае капитулацията си, Русия да запази окупираните територии, да се извърши т.нар. „денацификация“ и украинското ръководство да бъде  сменено, Украйна да се откаже от членството в НАТО и ЕС. Чувство на срам и отговорност за войната изпитват само 10% от населението.

А как си обяснявате факта, че делът на хората, поддържащи войната, все пак е доста по-нисък от дела на поклонниците на Путин, които са 77 процента?

Л. Гудков: Поддръжката на Путин достигаше 87 процента, сега е спаднала до 80 на сто. Путин на първо място символизира величието на държавата. Освен това хората смятат, че той гарантира сигурността на Русия, защитава я от враждебния Запад, че е наясно с нещата, грижи се за икономиката и за населението. Тази демагогия се възпроизвежда и се приема от населението.

Но оттам не следва, че липсва разбиране за корумпираността на режима, дори и за причастността на Путин към корупцията. Много хора са сигурни, че той е корумпиран или по-скоро, че допуска корупцията – каквито отговори има много по-често. Накратко – царят е добър, придворните са лоши.

Затова ли доверието към правителството е по-ниско, отколкото към президента?

Л. Гудков: Да. Оценките към правителството винаги са били негативни, не му се доверяваха, смятаха, че то не се справя със задачите си. Днес цялата вълна на идеологическа мобилизация доведе до повишаване в очите на хората на авторитета и на правителството, и на Държавната дума, на Съвета на федерациите, да не говорим за ФСБ и армията.

Все пак, смятате ли, че хората отговарят честно на вашите въпроси?

Л. Гудков: Не става дума за честност – те нямат друго обяснение за случващото се. За да има други версии и други интерпретации, трябва да има гражданско общество, плурализъм на мненията, свобода на медиите. Т.е. има нужда от различни информационни източници и различни обяснения на случващото си. Хората могат да имат собствено мнение за цените – те растат и никоя пропаганда не може да ги убеди в обратното. Но какво биха могли да кажат за плановете на ЦРУ по отношение на Русия? Само това, което им предлага пропагандата.

Но нали по-голямата част от руснаците има възможност да получи алтернативна информация в интернет. Защо това не работи?

Л. Гудков: Защото има потребност от запазване на колективната идентичност. Това е нещо много важно, което се отнася и за нашата опозиция. Опозицията постоянно критикува властта и я обвинява в корупция. Това е факт, но това са тривиални знания и никой не би спорил по въпроса. А за разлика от опозицията властта говори за ценностите, за достойнството, за чувството на самоуважение, дори да е лъжливо и основано на митове и демагогия. Това се харесва на хората, защото ги издига в собствените им очи. Угнетените, зависимите и унизените хора имат особено голяма потребност от някакъв позитив. Властта им дава тази възможност.

Що се отнася до ползването на алтернативни източници на информация, хората могат и да мислят другояче, когато са си вкъщи, да ругаят Путин и войната. Но е важно как се държат в публичното пространство, където действа съвсем друга логика, друга рационалност, други норми на поведение. Не е от страх – има функционална потребност от колективно самоуважение, каквото опозицията не им дава. А има и още нещо, когато говорим за алтернативните данни: „Можеш да закараш коня до водата, но не можеш да го накараш да я пие“.