"Култура на лъжата" - едноименната книга на хърватската писателка с български корен Дубравка Угрешич е писана в далечни предсоцмрежови времена (1998). Творбата с подзаглавие "Антиполитически есета" най-общо изследва как войните от 90-те са възцарили въпросната "kultura laźi" по цялото жизнено и метасмислово пространство на бивша Югославия, която се изтрепа, с препратка и към най-закъснелия посткомунизъм там, онзи на Милошевич в Сърбия.
Т.е. контекстът формално е различен, но много ми прилича на "това ви чака" (по Ботев), след като Зукърбърг, видимо пришпорен от налагащия се "десен завой", спешно го взе на две колела и де факто премахна фактчекърите в платформите си.
Същите тези фактчекъри, които с променлив успех все пак служеха като своеобразна защитна стена срещу армията "бели бродници" на фалша и дезинформацията, която на свой ред подклажда масовото невежество с чисти лъжи. И оставя бедното когнитивно предизвикано мнозинство на произвола на политическия ТРОЛетариат.
Шлюзовете за дезинформация вече са напълно отворени
И друг път сме говорили, че един от скритите бичове на съвременната постоянна свързаност е трагичното масово неосъзнаване на разликата между мнение и факт. Сега, струва ми се, шлюзовете, които и преди това пропускаха твърде много мръсна вода, са напълно отворени и течението съвсем ще отнесе незащитените от природен и отчасти придобит интелект в Пасифика на фейковете. Впрочем какъв "Пасифик" - то и без това почти нищо тихо и рационално не вирее "у Фейса", особено у нас, но сега фоновият шум на смушканите от лъжливи твърдения окончателно ще стане оглушителен. Разбира се, допълнителната "усилвателна уредба" е осигурена от разбираемата поляризация, свързана с инвазията на Русия в Украйна.
Бързам да кажа за бързо възпаляващите се, че въпросните шлюзове се отварят и за двата насрещни полюса - не само за войната, но най-вече и за "войната" в наш вътрешнополитически смисъл. Факт, който няма нужда непременно да бъде "чекван", е, че самите фактчекъри никак не бяха в бели панталони, и понякога действаха като своего рода Оруелова мисловна полиция, убедени в кралимарковската си мисия. Но въпреки всички несъвършенства, можем да се "поздравим" с още едно тежко крайнодясно кроше, понесено от либералната демокрация. Още по-лошо: ставало е дума, че едно от великите свойства на самата либерална демокрация - предвидено още от мислители като моя любимец Уилям Джеймс - е в това, че тя по своите си дарвиновски лутания и следствия намира механизми да се самоопазва. Сегашният своеобразен нож в гърба от страна на Зукърбърг като че ще възпрепятства този регенерационен и самолечителен процес.
"Ама какво от това?"
Някои оттатък Атлантика вече писнаха - злорадо или не, зависи дали са в синия или червения ъгъл на ринга - че Зукърбърг неслучайно мести цялата операция от инхерентно либералната Калифорния в консерваторската "цитадела" Тексас. Последното за мен е по-скоро спекулация, но съм длъжен да го спомена.
Чувам сякаш множество приглушени гласове, които в момента питат нещо в стил "ама какво, бе, какво толкова ще се промени", засегнати повече или по-малко от нашата вечна колективна амнезия. И също: "Ама какво им пука на поколенията Алфа и бъдещо Бета за всичко това?"
Ето какво: Мнозина, които днес злорадстват и си викат нещо в стил "получават си го, само здрава ръка/гьостерица ще оправи тоя свят", не могат да метнат по далеч от носа си и да предвидят по мисловен път формулата "войнствен радикализъм + соцмрежови лъжи = непредвидимо влияние върху децата ви". А ако все пак се ръководим от някаква Хегелова диалектика и снишаването на социокултурите бариери на приемливост и приличие (или пък дори от промоциите във веригите), резултатът би бил поне отчасти дистопичен. Ама кой ти знае.
С други думи: Мнозина не съзнават, че онзи с ябълката по главата е прав - на всяко действие съществува равно противодействие. Мога да го обясня и с прословутото махало на Фуко, но да не насилваме ситуацията. А че външна сила ще изведе мнозина от вас от състоянието ви на покой, това е без съмнение, ако се разбираме по нютоновски.
България: Кучетата си лаят, керванът си стои
Чувам задочно и още един донякъде основателен въпрос, този път над мисловната тропосфера: добре де, ама как да се ориентираме, когато и двата лагера ни атакуват и печелят от това, че се възпаляваме "у Фейса"? Ами няма как, т.е. няма гаранция, всеки винаги стига до тавана на собствената си некомпетентност и IQ - плюс способността преди всичко да се съмнява, без да изпада в капана на параноята. Да ви разсмея със случаен пример: "ЕС ни отсвири за еврото" и "Тръмп прави Канада и Гренландия 51-ви и 52-ри щат". Кое от двете твърдения е вярно? И има ли вярно? Но пък се обзалагам, че под подобни новини се разгарят омировски коментарни битки, които всъщност препотвърждават невежеството. А имаше време, което поне отчасти ни даваше шанс да преодолеем същото това масово невежество. Сега сме малко като "на другата сутрин".
Защо викам на помощ от гроба достойната Дубравка Угрешич, която някак принудително стана "нидерландка" и ни напусна през 2023-та? Защото нейната фраза за културата на лъжата, която ни превзема, макар и в друг контекст, тук виси със страшна сила. Два спомена за нея и ви оставям: "Известно е, че снимките с мъртвите тела и опожарените къщи (в бивша Югославия – б.р.) си ги присвояваха като свои и двете страни - и страната на палача, и страната на жертвата". И за финален размисъл: "У нашата публика проработи колективният комплекс за малоценност".
Най-лошото е, че прочутата поговорка в български вариант би трябвало да звучи така: кучетата си лаят, керванът си СТОИ. Т.е. културата на лъжата във Фейсбук е една от причините за най-новия български стазис - политически и (оттам) социокултурен застой.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.