"Краят на Путин дойде. Собствените му хора ще го свалят."

В Русия имаше едно негласно споразумение: според него хората с антикремълски възгледи можеха да работят в официалната сфера, но всички трябваше да се преструват, че нямат проблем с идеологическите различия. Кога се сложи край на всичко това?

Артемий Троицки: Това е индивидуално. Аз лично винаги съм спазвал определени "санитарни" стандарти. Никога не съм ходил например при Сурков (Владислав Сурков, бивш заместник-ръководител на президентската администрация - бел. ред.). Прекратявал съм приятелства с определени хора. Никога не съм сключвал пактове. Но много хора са го правили по различни причини, а аз никога не съм ги осъждал за това.

Много от шефовете на нашите либерални медии, като например Алексей Алексеевич Венедиктов, общуваха прекрасно с Песков (прессекретар на президента. - бел. ред.), Сурков и Симонян (главна редакторка на RT. - бел. ред.). Обяснението беше, че е необходимо да се поддържат професионални отношения и да се получава интересна информация, както и че това може да се окаже полезно.

През 2000 година се сключи пакт за ненападение между "шайката на Путин" и цялото руско общество: руското общество прави каквото си иска, печели пари по всякакъв начин, занимава се с творческа дейност, но знае, че има една врата, която не бива да се отваря. Тя се нарича "Путин и неговият личен живот", "корупцията на кооператива "Езеро"" (кооператив, учреден през 1996 от Путин и приятелите му, които след избора му за президент през 2000 заеха водещи административни длъжности в Русия - бел. ред.) и "сериозната политика". И така до протестите през 2011-2012 този пакт за ненападение се съблюдаваше.

Кой го наруши?

Артемий Троицки: Самият Путин, когато реши да вземе поста на Медведев, който повече или по-малко устройваше всички. И тогава част от обществото ни видя в това заплаха. Тази част искаше банкетът да продължи, но се досещаше, че може да се стигне и до коварен край. Тъкмо тогава в този пакт се получиха и първите сериозни пукнатини.

Днес има две руски култури. Едната се установи в чужбина, а другата остана в Русия. Какви са последиците от това разделение?

Артемий Троицки: Сега има две Русии - вътрешна и външна. Външната Русия е най-шумната и видимата, тъй като това са музиканти, режисьори, писатели. Бих казал, че 80% - 90% от представителите на цялата качествена руска култура вече са в чужбина. И скоро ще се сблъскаме с това, че огромна част от руския бизнес също ще обърне гръб на Русия. Възможно е да се появи голям руски емигрантски бизнес.

Нито една от вълните на руската емиграция не успя да промени Съветския съюз. И днешната емиграция ли няма да промени Русия?

Артемий Троицки: Абсолютно сте прави. Голямата и висококачествена т.нар. бяла емиграция от1920-те години не оказа голямо влияние и върху западната култура. Можете да назовете името на Владимир Набоков или на няколко художника. Въпреки това не може да се каже, че тя (руската емиграция - бел. ред.) е проникнала силно и се е превърнала в специална част от западната или световната култура.

Сегашното поколение емигранти все още ще се вдъхновява от Русия, ще снима филми и ще поставя пиеси на руски език. Много по-тъжно ще бъде това, което ще се случи със следващите поколения. Децата на Звягинцев (режисьорът Андрей Звягинцев, бел. ред.) и Тинков (бизнесменът Олег Тинков, бел. ред.) едва ли биха били смятани за руски културни фигури или за руски предприемачи.

Смятате ли, че Путин ще се задържи на власт още дълго време? И ще осъзнае ли Русия отговорността си пред украинците?

Артемий Троицки: Мисля, че месеците на Путин са преброени. Той няма да издържи дълго време. Собствените му хора ще го свалят, защото не могат да понасят повече, че цялата страна е негов заложник - негов и на още няколко негови поддръжници като Медведев, Патрушев и Пригожин. Така че Путин скоро ще бъде изведен от Кремъл, но режимът ще претърпи минимални промени. На мястото на Путин просто ще се появи някой, с когото Западът ще може да преговаря. Защото Путин вече е напълно излишен. Той не е способен да се договори. Краят му дойде. Що се отнася до Мишустин, Собянин, Набиулина... По принцип има хора, които не са се компрометирали твърде много. Те ще могат да седнат на масата за преговори.

Значи няма да има национален отговор за грешките, няма да има осъзнаване на отговорността пред украинците?

Артемий Троицки: Може би ще има извинение (към Украйна - бел. ред.) на думи. Денацификацията на Германия винаги се дава за пример. Както е известно, това отне много време и очевидно имаше положителни резултати. Но стана фактически под външен контрол и окупация на Германия. Невъзможно е да се окупира Русия и да се въведе външно управление.

Русия вече е фашистка държава. Хората просто ще се сърдят, ще си мислят, че са били отново ощетени, незаслужено ощетени, ще мразят другите. Не мисля, че в нашата страна е възможно каквото и да било национално покаяние.

***
Руският интелектуалец, журналист и музикален критик Артемий Троицки напуска Русия през 2014 година. Той наблюдава руския културен живот в страната и в чужбина и следи подробно събитията около войната в Украйна.