Когато нацистите избиха 4000 роми и синти за една нощ

Надежди за спасение не е имало. Жени с бебета, възрастни и болни хора - всички те са отведени в газовите камери на Аушвиц в нощта на втори срещу трети август 1944 година.

Втори август 1944 година е последният ден в техния живот. Трудоспособните арестанти са били отведени по-рано в други лагери, останалите около 4300 души са умъртвени само за една нощ.

Лекарката Люси Аделсбергер - еврейка, оцеляла в Аушвиц, разказва, че на следващата сутрин от една барака неочаквано излязли две деца - на три и на пет години. Плачели и се държали здраво за ръка. Всички си отишли, а тях ги забравили. Нацистите не пожалили и тези деца - те също били умъртвени.

Около половион милион души умират в рамките на геноцида срещу синти и роми на териториите, контролирани от нацистите. Към онзи момент това са поне една четвърт от представителите на синти и роми в Европа.

"Моля се това да не се повтори"

Кристиан Пфайл, който днес е на 80 години, е роден в друг концентрационен лагер - Майданек край полския град Люблин. Пфайл е свидетел на ужасяващите събития, но е оцелял въпреки масовите унищожения и преследвания на нацистите. Вероятно благодарение на това, че семейството му не попада в Аушвиц, където загиват неговите роднини.

Кристиан Пфайл непрестанно разказва за масовите преследвания и унищожения на хора, защото иначе "смъртта им би била напразна". "Надявам се бъдещите поколения да извлекат поука от историята и се моля нищо подобно никога да не се повтори", казва още Пфайл.

Той предупреждава съвременниците си и бъдещите поколения за това, че в цяла Европа се наблюдават расистки тенденции, една от които е дискриминацията на синти и роми. Пфайл отправя следното обръщение към младите: "Трябва да отстоявате демокрацията и решително да се борите против преследванията на синти и роми, против антисемитизма и расизма. Посетете паметниците и се убедете сами през какви изпитания са преминали тези хора."

Страшното ежедневие в нацисткия лагер

На 16-и май 1940 година нацистите нахлуват в дома на семейство Пфайл в Трир и депортират всички първо в Кьолн, след което и в Полша. Бащата бил търговец на музикални инструменти, по-голямата сестра Берта била на 12 години, братът Людвиг нямал и три. Кристиан се ражда през 1944 в гетото на Люблин. Семейството гладувало. Когато вечер нацистите се забавлявали, викали бащата на Кристиан да им свири - за това му давали остатъци от храната и това помагало на семейството да не умре от глад.

Дрехи и пелени в гетото нямало. Майката повивала бебето в парцали и го взимала със себе си по време на извършвания от нея принудителен труд. Не смеела да остави детето само, понеже знаела, че нацистите избиват плачещите деца.

Преследванията продължават и след войната

След войната семейството се връща в Трир, но преследванията продължават, разказва Кристиан Пфайл. Майка му и баща му се върнали с увредено здраве,  вече не можели да работят и се оказали зависими от помощта на държавата. А в администрацията и в градските служби работели същите хора, които по време на националсоциализма били замесени в депортацията на семейството.

Бащата ги наричал "Хитлерови глави". В следвоенните години Кристиан Пфайл често придружавал баща си в институциите, защото той бил неграмотен. "И хората там бяха разочаровани, че още сме живи", спомня си мъжът. 

Десетилетия след събитията от онези години много синти и роми са усещали дискриминация от страна на властите, които не ги възприемали като жертви на националсоциализма. Правителството на Германия признава масовото убийство на синти и роми за геноцид едва през 1982 година. През 2022 година федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер се извини на синтите и ромите за жестокото отношение към тях по време на Втората световна война, както и за дискриминацията, с която са се сблъсквали след това на територията на Германия.

Борбата срещу дискриминацията на синти и роми

През 90-те години в Германия настъпват много промени по отношение на синтите и ромите - днес в страната има специален пълномощник по борбата с дискриминацията срещу тях. Мехмет Даймагюлер се бори срещу проявите на расизъм и инициира промени на законодателно равнище. Германското правителство и провинциите са създали специална комисия, която се занимава с правата на синти и роми.

Въпреки това в страната се наблюдава засилване на дискриминацията срещу синти и роми: броят на регистрираните случаи на дискриминация, обиди, заплахи и пряко насилие спрямо тях през 2023-а почти са се удвоили спрямо предходната година - 1233 инцидента срещу 621.