Кажи ми как миришеш, за да ти кажа кой си

Както е известно - обонянието има решаващо значение за животните, които например разчитат изцяло на него при подбора на партньор. А за хората? 

Важна роля в изучаването на човешкото обоняние и връзките му с поведението на хората изиграва анатомът и антрополог Пол Брока. Още през 19-и век той казва, че обонянието на хората е недоразвито. По онова време това е направо комплимент - все пак хората, които имат интелект и свободна воля, не се нуждаят от други източници на информация като например мирис.

Днес изследванията на обонянието все още са по-скоро нишови, въпреки събраните доказателства, че миризмите имат много сериозно влияние върху поведението ни. Така че, дори да се доверим на Пол Брока и да игнорираме обонянието си, то все пак ще ни направлява.

Как ни влияят миризмите

Лаура Шефер от Клиниката за психотерапия и психосоматични състояние в Дрезденския университет се занимава именно с изследвания на влиянието на миризмите. "Обонянието е най-старото сетиво в системата на човешките възприятия и е директно свързано с лимбичната система в частта на мозъка, в която се обработват емоциите", обяснява тя. Нещата, които миришем, директно се отразяват на емоциите ни и така миризмите могат да ни помогнат да контролираме чувствата и поведението си.

Израелският невробиолог Ноам Собел описва в изследване, че миризмата на женскитe сълзи например предизвиква спад в нивата на тестостерон при мъжете, придружен от намаляване на сексуалната възбуда при повечето от тях. Сълзите съдържат въздействащ на човека химически сигнал, който несъзнателно се възприема чрез обонянието.

По същия несъзнателен начин от телесната миризма на хората можем да разчетем страх, агресия, стрес или щастие. Изборът на партньор става също с помощта на обонянието, приятелството започва не с усмивка, а с миризмата на тялото.

Добрите приятели миришат сходно

Инбал Равреби, колега на Ноам Собел от Научния институт "Вайцман", публикува наскоро проучване по тази тема. "Известно е, че приятелите често са подобни един на друг в много аспекти: както по характер, така и генетично. Ето защо беше важно да разберем дали сме склонни да се сприятеляваме с онези, чиято телесна миризма е подобна на нашата", казва тя.

Учените изследвали телесната миризма на хора, които вече са приятели, и установили, че добрите приятели миришат по един и същи начин. Освен това изследователите предположили, че миризмата на тялото играе роля при избора на приятели и тествали това твърдение, като анализирали телесната миризма на различни субекти, за да предскажат между кои от тях ще има "химия".

За да установят дали са прави, учените използвали т.нар. "огледална игра". В този експеримент двама души стоят един срещу друг, опитвайки се да повтарят огледално движенията на ръцете на другия, като не им е позволено да говорят. Колкото по-добре се разбират, т.е. колкото повече "химия" има между тях, толкова по-плавни и хармонични стават движенията им. "Прогнозата се оказа вярна в 71 процента от случаите", обобщава Равреби. Това огромно въздействие на миризмата на тялото изненадва дори и нея.

Между другото, не е задължително да търсите някого, който използва същия сапун или парфюм като вас. Тези неща влияят на миризмата на тялото, но всеки от нас има уникална миризма - като пръстов отпечатък, твърди Равреби. "Всъщност ние харесваме аромата на шампоан или парфюм, когато подчертава миризмата на собственото ни тяло", казва тя.

Миризмата на детето укрепва връзката с майката

В проучване, проведено сред родители и техните деца, психоложката Лаура Шефер изследва ефекта на привързаност, който миризмите на тялото могат да създадат. Както при много от малките животни, обонянието е най-развитото сетиво при новородените. Бебетата разпознават майка си по миризмата много преди да могат да я видят ясно.

Теорията на Шефер е, че връзката между майката и детето укрепва от факта, че родителят много харесва миризмата на детето си. Затова тя проучва дали майките могат да различат миризмата на собственото си бебе от миризмата на други бебета, дали тя им харесва и дали това се променя с течение на времето.

Оказва се, че до около деветгодишна възраст майките безпогрешно разпознават миризмата на своето дете в група други. Но с началото на пубертета и покачващите се нива на тестостерон майките на момчета все по-трудно разпознават своите синове по миризмата и тя вече не им е приятна. За успокоение на майките и техните синове Шефер отбелязва, че това отхвърляне не продължава дълго и отминава най-късно при порастването на момчетата.

Едно от обясненията за това временно непонасяне на миризмата могат да бъдат хормоните, чиито пари които по време на пубертета изместват първоначално познатата и генетично близка миризма. Въпреки това учените отбелязват, че резултатите от изследването оставят място за дискусия и проучванията трябва да бъдат продължени.

В сравнение с това, което науката знае за другите сетива, изследването на обонянието е все още в начален стадий. Но вече може да се каже със сигурност: когато става въпрос за влиянието на миризмите, човек не е толкова далеч от животното, противно на предположението на Пол Брока.

Вижте и тази галерия на ДВ: