Като забранена любов: "Сърцето ми е в Газа"
13 ноември 2024Преди Мона обичала да слуша звука на вълните. В Газа морето било неотменима част от живота ѝ: “Когато бях ядосана или тъжна, отивах на брега и споделях грижите си с морето. Ще ми се отново да го видя”, разказва тя. Войната в Газа обаче променя всичко. В столицата на Египет – Кайро, морето е само спомен.
Кайро: скъпо бягство и нови проблеми
Вече от шест месеца Мона (това не е истинското ѝ име) живее сама с трите си деца в Кайро. Когато бяга от Газа, тя е бременна с най-малкото дете. По думите ѝ тази война е по-страшна от всички предишни. “Видях толкова много смърт и страдание”, споделя 31-годишната жена.
В Кайро тя се сблъсква с нови проблеми. Малко след като пристига, Мона била изгонена от първия апартамент, в който живеела с децата си. Хазяйката се притеснявала, че Египет може да я накаже, че дава дом на палестински бежанци. Мона е журналистка, в Газа тя водела предаване по радиото. А сега всеки ден си спомня за преживените ужаси: “Наложи се да оставя съпруга си там, защото нямахме достатъчно пари, за да дойде и той”, разказва жената. Семейството събрало 5000 долара дарения от чужбина, за да плати бягството си от Газа.
Няколко хиляди болни и ранени палестинци от Газа бяха допуснати за лечение в египетски болници, а други избягаха от анклава с помощта на чужди посолства и една египетска посредническа фирма. Фирмата обаче искала от палестинците да заплатят много висока “такса за координация”. Мона също трябвало да я плати, за да успее да се измъкне с децата си от Газа. Твърди се, че посредниците са свързани с държавните египетски сили за сигурност, но те го отричат.
Египет не иска палестинците да останат в страната
Неясно е колко палестинци действително са успели да напуснат Газа и да се установят в Египет. През май палестинският посланик в Кайро оцени броя им на около 100 000 души, но местни хора, които оказват помощ на палестинците, смятат, че действителният брой на бежанците е значително по-голям.
Онези, които не са евакуирани по медицински причини, са принудени да се оправят сами, след като пристигнат в Египет. Повечето от тях имат туристически визи с изтекла давност, поради което им се налага да живеят нелегално в страната. Това ги лишава от възможността да ползват образование, здравеопазване и други услуги.
На практика те се намират между два стола: палестинците не попадат под юрисдикцията на Върховния комисариат на ООН за бежанците и поради това не получават официална подкрепа оттам. За тях всъщност отговаря Агенцията на ООН за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), но тя пък никога не е имала мандат за Египет. Поради това бежанците зависят от частни египетски доброволчески организации, които разпределят храна, раздават дрехи и обувки, търсят случайна работа и събират дарения.
Войната в Газа е сериозно предизвикателство за Египет, пишат в анализ от мозъчния тръст “Crisis Group”. Режимът в Кайро се притеснява, че недоволството срещу действията на Израел в Газа може да предизвика и протести срещу президента Ал Сиси. Египет не желае палестинските бежанци да се заселват в страната за постоянно. Съществуват опасения, че Израел няма да позволи на палестинците да се върнат обратно в Газа.
“Децата да са деца”
Луси е доброволка, която променя живота на Мона. Тя е от Германия, но живее в Египет от близо 20 години. Мона си спомня, че Луси ѝ помагала, когато дошло време да ражда най-малкото си дете - с храна, но и с морална подкрепа. А когато Мона я налегнат ужасяващите спомени за ужасите на войната, Луси я успокоява. “Благодарение на нея децата ми могат да са деца”, казва палестинката.
За Луси това не е просто доброволчески проект, а проява на солидарност. Тя е работила с бежанци и в Германия, но срещата с Мона е по-специална за нея. Германката усеща силата и гордостта на хората от Газа, независимо от всичко, което са преживели. “Мона винаги казва, че е палестинка, дъщеря на Газа. И се гордее с това”.
Без права, без училище, без работа
И все пак ситуацията в Кайро е трудна за Мона и за другите палестинци от Газа. Без редовен статут, много врати остават затворени за тях. Също и за Мона. Децата ѝ нямат право да ходят на училище, тя няма право да работи. “Египтяните са добри хора, но правителството не ни иска”, казва тя.
Жената споделя, че ѝ липсва дома ѝ - улиците, кафенетата, общността в Газа. “Газа е моето сърце. Обичам Палестина”, казва тя с разтреперан глас. “Не знам дали къщата ми още я има. Страхът, че отново ще има война там и децата ми ще са в опасност, не ме напуска”. В момента тя не вижда бъдеще за себе си в Газа, но въпреки всичко се надява, че някога това отново ще е възможно.