Т.нар. "Възродителен процес" ще бъде осъден, когато на 26 декември край Тюркян чешма в село Могиляне започнат да се събират и турци, и българи, за да почетат паметта на жертвите не просто на насилствената смяна на имената, а и на забраните за използване на турски език, на посегателството върху културната и религиозна идентичност, с една дума - на асимилацията. Тази година се навършват 40 години от убийствата, но в Могиляне отново ще бъдат само "другите" - българските турци, които все още търпят социална изолация и други форми на дискриминация. Това подклажда страхове и притеснения сред по-възрастните, че отново могат да станат жертви на репресии, независимо, че една част от експулсираните над 360 000 души в Турция през 1989 се завърнаха в България.
Затова и почетният председател на ДПС Ахмед Доган ще продължава да плаши хората от своя етнос с картата с т.нар. "Възродителен процес", както направи наскоро при представянето на кандидат-депутатските листи на "Алианс за права и свободи". "Аз не съм си представял, че 40 години след прехода ще преживея пак елементи на възродителния процес", заяви Доган по повод кметове от ДПС, преминали в лагера на Делян Пеевски, и обяви, че "ние сме спасителният пояс и на България, и на демокрацията, и ще възстановим ДПС в неговия истински вид".
Затова и лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски ще спекулира с призива си за "справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. "Възродителен процес" в сигнал, подаден до Военно-окръжна прокуратура. "Да се пристъпи към повдигане на обвинения по чл. 416, ал. 1 от НК за извършване на геноцид срещу българските мюсюлмани", пише в него. Сред виновниците включва онези, с които доскоро управляваше ДПС официално - и задкулисно институции и съдебна власт, "предателите, които ДС е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които…използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел".
Безочлива манипулация
Този инструмент за манипулация на етническия вот е безочие и от страна на Ахмед Доган, под чието ръководство ДПС не направи никакви постъпки за правосъдие за виновниците, и от страна на Делян Пеевски, бетонирал този мафиотско-олигархичен модел, фаворитизиран от Доган. Ахмед Доган сякаш е забравил, че ДПС се роди именно от болката и страданията, причинени от т.нар. "Възродителен процес". Вместо да излекуват тези рани, партийните инженери предпочетоха да ги държат отворени, за да се възползват, когато им е изгодно.
Затова използването на тази карта в опит за мобилизация на българските турци този път ще сработи за много по-малко избиратели. ("Алфа Рисърч" прогнозира, че и двете фракции на ДПС ще влязат в 51-ия парламент, като даде лека преднина на Догановата.)
Разцеплението в Движението за права и свободи внесе несигурност, объркване и разочарование и ще доведе до отлив на гласове към други листи, в които има етнически турци. По БНР журналистът и историк Георги Кулов допусна, че на изборите на 27 октомври ГЕРБ и ПП-ДБ имат известни шансове за мандат от 9-ти МИР-Кърджали, който осигурява пет места в парламента. Докато водач на листата на ГЕРБ обаче е отново Цвета Караянчева, начело на листата на ПП-ДБ е Сабахатин Гьокче, местен предприемач, известен и със своята филантропия. Гьокче е бил обявен за невъзвращенец заради участието му в Майските събития през 1989 и в протестите в Джебелско срещу насилствената смяна на имената.
Как се доказва геноцид
За да бъде повдигнато обвинение за геноцид, е необходимо да се докаже, че има целенасочено намерение за унищожение - изцяло или отчасти, на национални, етнически, расови или религиозни групи хора, което е много висок правен стандарт. За да пристъпи към обвинения за геноцид, прокуратурата трябва да разполага с ясни и недвусмислени доказателства, че целта на т.нар. "Възродителен процес" е била унищожението на българските мюсюлмани като етническа група. Това включва както документи, така и свидетелски показания, които да подкрепят тезата за намерението и действията на тогавашния режим.
За мнозина насилствената смяна на имената в България на българските роми, помаци и турци, репресиите срещу обичаите и депортацията се разглеждат като престъпление срещу човечеството, но до правна формулировка не се е стигало. Политологът и преподавател в шотландския университет Сейнт Андрюс Томаш Камузела определя случилото се като "най-големия и най-интензивен акт на етническо прочистване в Европа по време на Студената война, а именно експулсирането на турците от комунистическа България през 1989 г." и е въпрос, пренебрегван десетилетия след събитието.
В свое изследване той обяснява, че когато се е случило, терминът "етническо прочистване" все още не е съществувал, така че според международното право това експулсиране се е смятало за "трансфер на население". По-късно, под влияние на зверствата, извършени по време на войните в бивша Югославия, трансферите на население бяха криминализирани и прекласифицирани като "етническо прочистване", пише Камузела. Този факт е признат и в Декларацията на българския парламент от 2012 година. Според политолога нейната пропагандистка терминология обаче "задълбочава забравата и прикрива естеството на това трагично събитие".
Къде е националното помирение
Въпреки декларацията, така и не бяха направени достатъчно усилия за национално помирение. Независимо от усилията и трудовете на учени и изследователи в България, публични дискусии, колективната травма не е напълно преживяна. Докато това е така, процесите на помирение в българското общество и интеграция на мюсюлманското малцинство ще бъдат затруднени.
За тези процеси не помагат действия като извинението на бившия вече председател на БСП Сергей Станишев за т.нар. "Възродителен процес" на митинга на Орлов мост на 16 ноември 2013, когато стотици български турци бяха стоварени с автобуси в центъра на София, за да присъстват на този акт на политическо лицемерие. Още по-малко помагат и залпове със сигнали до прокуратурата и обещанията за "възмездие" от един санкциониран за корупция олигарх.
Но с общо поклонение на българи и турци пред Тюркян чешма може и да стане.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.