Какво се случи с моята Бразилия

Задавам си този въпрос, защото Бразилия се е променила. Президентът Жаир Болсонаро е на власт от четири години. И вече четири години страната показва една своя тревожна страна, което не е никак радостно.

Милиони хора гласуваха тогава, а и сега - на първия тур на изборите, за човек, който никога не е крил човеконенавистните си възгледи.И който произнася, без да се замисля, изречения като: „Голямата грешка на военната диктатура в Бразилия беше, че изтезаваше, вместо да убива" или "Синовете ми не са застрашени да станат гейове или да имат чернокожа приятелка, защото са добре възпитани".

Другата Бразилия

Болсонаро нарича коронавируса “просто малко грипче" и коментира броя на жертвите от пандемията по този начин: "Е, какво от това? Съжалявам, но какво да направя? Второто ми име означава месия, но не мога да върша чудеса!". Това показва пълна липса на съпричастие и пълна безотговорност, защото пандемията отне живота на повече от 600 000 души в Бразилия.

 Но независимо от резултата от изборите в неделя (30.10), проучванията показват, че населението на Бразилия не се състои само от хора, които се идентифицират с ценностите и политиката на този самопровъзгласил се патриот.

Тъжно е колко много от моите бразилски приятели се чувстват, сякаш през последните четири години са попаднали в ада.

Почти всички те са загубили роднини по време на пандемията от Ковид-19. А децата им са емигрирали, защото в момента не виждат бъдеще за себе си в Бразилия.

Мнозина са изтощени от човешките трагедии, политическите манипулации и растящата бедност. Искат да върнат надеждата и нормалните човешки взаимоотношения. Искат да се сложи край на очернянето и обидите срещу политическите опоненти и да се намали потокът от фалшиви новини.

Искат и да спре инфилтрирането и дискредитирането на демократичните институции. А идеализирането на бразилската военна диктатура (1964-1989) от най-високо ниво да приключи - заедно с редовните намеци за възможно завръщане на генералите.

Борба за демократични права

Когато емигрирах в Бразилия през 1989 г., милиони хора излязоха по улиците, за да искат свободни избори. И постигнаха целта си. На 15 ноември 1989 г. в Бразилия се проведоха първите демократични избори след военната диктатура.

Подобно на много бразилци и аз понякога се притеснявам за тази страна и имам чувството, че се отдалечавам от втората си родина. Страхувам се за "моята" Бразилия.

Но през последните четири години много бразилци отново демонстрираха подкрепата си за запазването на демократичните права и институции - въпреки голямата враждебност от страна на властите.

Възхищавам се на тяхната упоритост, на това, че страдат, но не се огъват. Ето такава е "моята" Бразилия. Тя все още съществува, дори и след четирите години управление на Болсонаро.