Всичко звучи много разумно, убедително и отговорно. Национално отговорно дори. И трогателно донякъде: "България има нужда от редовно правителство и работещ парламент, който да приема нужните за страната ни закони" - призив, който се повтаря от почти всички политици, журналисти, социолози и анализатори.
Подтекстът
Този призив, който иначе е смислен, убедителен и трогателен, има обаче и други значения, много по-различни от заявените. Преди всичко той е насочен против промените. Означава: "може си и без промяна" и "по-добре без промяна, ако промяната ще е такава". Защото редовно правителство с устойчиво Народно събрание си имахме и допреди две години.
И ако разумното и смисленото е да имаме същия вид редовно правителство и същия вид Народно събрание, то всичките обществени вълнения и политически усилия от последните две-три години са били напразни. Освен това този призив означава България да се откаже от преобразования, които са насочени срещу продължилото десетилетия корупционно управление. Да се откаже и от промени в съдебната система.
Защото сметката е проста и доста анализатори със склонност към счетоводни занимания вече я направиха: стабилно правителство е възможно само при съвместно управление на двете водещи коалиции - „Продължаваме Промяната“ - „Демократична България“ и ГЕРБ - СДС.
Какво би означавало това за България
Подобно управление обаче означава, че всякакви законодателни промени, които биха били в ущърб на Бойко Борисов и главния прокурор Гешев, ще бъдат невъзможни (двамата вероятно са свързани не само с общи зависимости, но и с общи тайни). Всяко законодателството при такъв вид управление ще създава само привидност за промени.
За да се създаде възможност за действителни законодателни преобразования, народните представители на ГЕРБ би трябвало да се откажат от Бойко Борисов, а това е напълно невъзможно, доколкото ГЕРБ не е партия с определени политически виждания и убеждения, а прослойка, чиято цел е да се възползва от властта. А тази власт досега е осигурявал, а може да осигури и в бъдеще, единствено той - без него партията просто ще изчезне. Тази зависимост от вожда е, разбира се, недостатък от обществена и политическа гледна точка, но при днешните обстоятелстве се превръща в предимство - Бойко Борисов може да смени политиката на ГЕРБ и да сключи управленчески съюз с всички партии, които са му изгодни, без да изгуби основните си привърженици.
Натрапчивите призиви за стабилно правителство и парламент
Това по никакъв начин не важи за ПП-ДБ, чийто възможен съюз с ГЕРБ би отблъснал повечето им привърженици. Така че от подобна "голяма коалиция" със сигурност ще спечели най-вече Борисов. Който е достатъчно обигран в политическите хитрости, за да не предлажи себе си за премиер и да управлява от разстояние подобно на Ахмед Доган.
Това много добре разбират социолозите, антрополозите и политолозите от обкръжението на бившия премиер, на това разбиране се дължат и техните несекващи и дори натрапчиви призиви за "стабилно правителство и работещ парламент в името на България и националните интереси".
Едно общо управление между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ наистина би имало смисъл и наистина би отговаряло на националните интереси, но само ако проруските и антиевропейските залитания на БСП и президента Румен Радев отидат още по-далеч. (При „Възраждане“ няма залитания, нейният председател Костадинов действа неприкрито в изгода на Путин).
Труден избор
Затова изборът е наистина труден, дори в някои отношения мъчителен: евроатлантическа коалиция с цялостно оневиняване на Борисов и с отказ от работещо антикорупционно законодателство, но пък с ясна евроатлантическа насоченост и с готовност да предостави оръжие на Украйна, или пък коалиция за борба срещу корупцията в ущърб на евроатлантизма?
Доста чудато при тези обстоятелства изглежда поведението на президента Радев (и правителството му), който с всичките си приказки за хаос, разруха, икономическа криза (каквато няма) и други подобни, всъщност подкрепи ГЕРБ с Бойко Борисов. А отказът му да помогне на Украйна с оръжие всъщност насърчава партиите с евроантлантическа насоченост към създаването управленчески съюз. Засега обаче е трудно да се прецени дали действията на президента са целенасочени.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.