Какви са шансовете за референдума на "Възраждане", чието обсъждане предстои пленарна зала? Въпреки че парламентарната Правна комисия го отхвърли, не е абсолютно сигурно, че ще се повтори и в пленарна зала в петък. Хипотезите са две - или народните представители ще се съобразят с предложението на комисията и отхвърлят провеждането на допитването, или ще решат да редактират въпроса. Становището на комисията е препоръчително, но не и задължително.
Партията на Костадин Костадинов внесе подписка за плебисцит, за която ГРАО установи, че са събрани валидните над 400 хиляди подписа, с въпроса: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?". Искането се прави в момент, когато на страната ѝ предстои да се присъедини към единната европейска валута, след като през 2020 г. влезе в известния като "чакалня за еврозоната" Механизъм на валутните курсове (ERM II). Макар да не е член на еврозоната, България е в Банковия съюз. След като 1 януари 2024 г. беше отложена като възможна дата, сега България се готви за евро от 2025 година.
Референдум или не?
След отхвърлянето от Правната комисия се появиха коментари, че "Възраждане" може да се обърне към президента Румен Радев и да поиска да насрочи всенародно допитване, а той да не се съобрази с отрицателно становище на 49-ото НС. За Дойче Веле доц. Наталия Киселова, преподавателка по конституционно право, обясни, че това може да се случи само при положително решение на парламента. "Президентът може да определи дата само при положително решение на Народното събрание, което е органът, който може да преценява и да утвърди или отхвърли допитването. Ако НС изпрати решение, той ще насрочи дата за референдума".
Доц. Киселова разясни какво ще се случи при сезиране на Конституционния съд (КС). "Ако КС бъде сезиран при положително решение за референдума, следва да се произнесе в рамките на един месец от сезирането, за да спази срока за провеждането на всенародното допитване. Такъв беше случаят с референдума през 2016 година. Ако НС реши да не се произвежда допитване и КС бъде сезиран, няма срок за неговото произнасяне".
През 2016 г. парламентът даде зелена светлина за референдума на Слави Трифонов и неговите 6 въпроса. Но след като президентът Росен Плевнелиев сезира КС, съдиите обявиха за противоконституционни и трите оспорени от него въпроса.
Ако бъде дадена зелена светлина на референдума, президентът трябва да го насрочи за местните избори наесен. Но ако 49-ото НС го отхвърли и КС бъде сезиран и се произнесе положително след местния вот, допитването може да бъде назначено за провеждане и заедно с европейските избори догодина, стана ясно още от отговора на доц. Киселова на въпроса на ДВ.
Възможна ли е редакция на въпроса?
На заседанието на правната комисия осем депутати от ПП-ДБ и ДПС гласуваха за отхвърляне на референдума, седем народни представители - от "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" (ИТН) го подкрепиха, а всичките 7 депутати от ГЕРБ начело с председателя на парламентарната група Десислава Атанасова се въздържаха. От ГЕРБ дадоха да се разбере, че въпросът за всенародното допитване може да бъде редактиран.
За същото намекна и лидерът Бойко Борисов на националното съвещание с кметове на партията във Велико Търново на 24 юни. "Възраждане" не са толкова страшни. Ще станат, ако почнат с административни методи да ги спират", каза той и допусна, че може да се споразумеят за дата за приемане на еврото между 2024 г. и 2043 г. - например януари 2025-та.
Законът дава възможност на парламента да редактира въпроса, без да променя същността на питането. Гуверньорът на БНБ Димитър Радев посочи, че терминът "официална валута" във въпроса на "Възраждане" е в противоречие с валутния закон, тъй като "елиминира договорната свобода за плащане с други валути". Освен това еврото е официална резервна валута, което задължава БНБ при поискване да извършва неограничена обмяна на левове в евро. Радев предупреди, че референдумът би имал неблагоприятни последици, тъй като ще доведе до силно влошаване на условията за финансиране на държава, бизнес и домакинства, до нарушаване на международни договори, които България е подписала и ратифицирала, и ще наруши трудно градено доверие.
БНБ вече е подписала Меморандум за отсичане на българските евромонети, а има и решение на парламента, с което подкрепя присъединяването към еврото и задължи БНБ и Министерството на финансите да ускорят процеса.
Късно е за такъв референдум?
Няма случай, в който държава, която се присъединява към механизма, да е отлагала своето присъединяване към момента, в който определените за присъединяване критерии са изпълнени, заяви д-р Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Аргументите на ПП-ДБ са, че ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право, както гласи и чл. 85, ал. 3 от Конституцията. А според закона за прякото участие на гражданите във властта "референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се провежда преди тяхната ратификация".
"Не спирайте референдума, ще родите дракон!", призова депутатът от ИТН Гроздан Караджов. Ако въпросът не е наред, дайте да го редактираме, заяви на свой ред лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.
Ще има ли съвместни редакции с ГЕРБ или парламентът ще отхвърли допитването? Развръзката предстои.
* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.