1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как войната срещу Украйна промени значението на Черно море

Томас Лачан
12 август 2023

Дълго време Черно море играеше второстепенна роля в голямата геополитика. Но след руската инвазия в Украйна значението му нарасна неимоверно - в Черно море се сблъскват челно интересите на много играчи.

https://p.dw.com/p/4V5Yv
В Черно море се сблъскват стратегическите интереси на различни играчи
В Черно море се сблъскват стратегическите интереси на различни играчиСнимка: Ulrich Zillmann/FotoMedienService/picture alliance

Атаките срещу търговски кораби от страна на Русия и Украйна зачестиха след края на зърнената сделка. От средата на юли Москва блокира споразумението и засили огъня по украинските пристанища. Последваха и заплахи за нападения срещу товарни кораби. Киев, от своя страна, обяви шест руски пристанища по черноморското крайбрежие за зона на военен риск и предупреди, че в отговор ще атакува руски товарни плавателни съдове, танкери и пристанищни съоръжения.

Черно море в определен смисъл е врата към света и за двете държави. Стратегическото и икономическото му значение е огромно. Другите крайбрежни страни, най-вече членките на НАТО Турция, България и Румъния, също имат сериозни собствени интереси в това вътрешно море между Европа и Азия.

Хегемонията в Черно море

Русия винаги е гледала на Черно море като на своя собствена сфера на влияние. Още в Царска Русия, а по-късно и по съветско време морският басейн е формирал южния фланг на великата сила. И до днес Черно море се смята за трамплин, от който Москва може да упражнява влиянието си в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. То дава на Русия и достъп до по-отдалечени държави, в които тя е военно активна, като Сирия или Либия, например. Москва вече поддържа и военноморска база в средиземноморския сирийски град Тартус.

Военният център на Русия в региона е Черноморският флот, чието седалище от 1793 г. насам се намира в Севастопол, Крим. Пристанищният град, който през 2014 г. беше анексиран от Украйна, е от особено значение за Москва. Там се намира едно от много редките руски дълбоководни пристанища, което дори и през зимата, когато не е заледено, може да бъде използвано за военни цели.

Степента, в която Москва се стреми да запази хегемонията си над Черноморския регион, е видима от многобройните регионални конфликти, умишлено подклаждани от нея. Макар според международното право Русия да притежава дял от едва около 10% от цялото черноморско крайбрежие, тя де факто в момента контролира около една трета от бреговата му линия. Москва непрекъснато разширява районите, намиращи се под нейно влияние. През 2008 г. Русия се намеси военно в Грузия и създаде две републики, които не са международно признати, но са лоялни към нея. Сред тях е и Абхазия на източния бряг на Черно море. През 2014 г. Русия анексира Кримския полуостров. След избухването на войната в Украйна през 2022 г. тя завладя и окупира големи части от южната част на страната.

Бойни кораби на руския Черноморски флот в пристанището на Севастопол (архивна снимка от 2014 г.)
Бойни кораби на руския Черноморски флот в пристанището на Севастопол (архивна снимка от 2014 г.)Снимка: Andrew Lubimov/AP/picture alliance

Черно море е от огромно значение за Русия и по отношение на търговията. Москва прекарва голяма част от износа си на зърно, торове и други продукти през пристанищата на региона. Търговските маршрути придобиват все по-голямо значение, тъй като през Черно море могат да се доставят стоки и до държави, които не са се присъединили към западните санкции срещу Кремъл.

Критичен търговски маршрут

Но ако като търговски маршрут Черно море е от огромна важност за Русия, то то има още по-голяма значимост за Украйна. В мирно време над 50% от общия износ на Киев преминаваше през най-голямото черноморско пристанище в страната в Одеса. През него се изнасяше и зърното за световния пазар, докато в средата на юли не изтече споразумението с Русия. Черноморският регион е смятан и за едно от най-големите зърнохранилища в света. Преди началото на войната на Русия срещу Украйна двете страни държаха 60-процентен дял от световния износ на слънчогледово олио, малко под 24% при пшеницата и около 19% при ечемика.

Фактът, че сега Русия и Украйна все по-често държат на мушка противникови търговски кораби, е пряко свързан с това. И двете държави биха били сериозно засегнати икономически от забавянето на търговския морски трафик. Заради войната Украйна диверсифицира маршрутите си за износ. В момента само 40% от украинското зърно се изнася през Черно море, докато останалата част минава по сухопътни коридори в ЕС. Киев обаче ще остане зависим от функциониращите канали за износ на стоки по морския маршрут поне още известно време.

Европа - коридорът между противниците

Докато Москва и Киев се сражават за търговските маршрути в посока север-юг, маршрутът изток-запад придобива все по-голяма значимост за Брюксел. ЕС има две страни членки - Румъния и България - на черноморското крайбрежие, а с Грузия и Украйна вече са сключени споразумения за асоцииране. В Брюксел все повече гледат на Черно море и като на важен коридор за транспортиране на стоки и енергия между Азия и Европа. ЕС все повече се стреми да стане независим от руския нефт и газ и в тази връзка нараства значението на Кавказкия регион - и най-вече на страни като Азербайджан. Баку изнася за Европа нефт и газ през Грузия и Турция. Този маршрут през Черно море заобикаля и Русия на север, и Иран на юг, придобивайки стратегическо значение за европейците, които наложиха тежки икономически санкции срещу Москва и Техеран. 

НАТО също има интереси в областта на сигурността в региона. От 1997 г. до избухването на войната в Украйна всяка година Алиансът провеждаше мащабни маневри в региона. В същото време с постоянно присъствие в него разполагат само военните флотилии на страните членки България, Румъния и Турция. Това е така още от сключването през 1936 г. на Договора от Монтрьо, който гарантира на Турция пълен суверенитет над Босфора и Дарданелите. Веднага след избухването на войната през февруари 2022 г. Анкара затвори прохода за всички военни кораби - не само за руските. Оттогава балансът на силите в Черно море се запазва.

За Турция балансът остава най-важната цел

Така Турция заема ключова геостратегическа позиция, тъй като контролира достъпа до Черно море, разписан в международните договори. Анкара е най-важният партньор на НАТО в Черноморския регион. Страната гледа на себе си като на търговски център между Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.

Отношенията с Русия са от особено голямо значение за Турция. Както в Анкара, така и в Москва на Черно море се гледа като на абсолютно приоритетна зона на собствени интереси. Договорът от Монтрьо предоставя на Анкара възможност да държи други участници - включително НАТО - по-далеч от акваторията на Черно море. А това също работи в полза на Русия.  

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми