Как Русия си купува политическо влияние
28 април 2023
За да получи по-голяма подкрепа за своята политика, Русия явно планира да създаде нова платформа с международни участници. Това става ясно от актуален документ, съставен най-вероятно за президентската администрация на Русия. Смята се, че двама известни руски политолози са негови автори. Международен екип от журналисти е анализирал въпросния официален документ, за който се предполага, че е от януари 2023 година.
Теми, които вълнуват хората
От него става ясно, че Кремъл смята да създаде научен форум, който официално да се занимава с темата за замърсяването на Балтийско море. А неофициално – да оказва на западните участници специално внимание, така че те да приемат определени политически послания на Москва и после да ги разпространяват. Очевидно на високо равнище в Кремъл се обмислят стратегии за това как Русия отново да стъпи на международната сцена, коментира АРД.
Документът описва как конкретно да стане това: чрез неполитическа тема представителите на европейските среди в науката, културата и в неправителствените организации отново да встъпят в диалог с Русия. Като възможна тема авторите на документа посочват екологията на Балтийско море, което наистина страда от сериозно замърсяване.
Планът предвижда форумът "Балтийска платформа" да събира международни експерти – изрично назовани са балтийските страни, скандинавските държави и Германия.
Класическа операция за оказване на влияние
Западните служби за сигурност наричат това класическа разузнавателна операция за оказване на влияние и по-точно става дума за стратегия за инфилтрация. Анализът сочи, че Русия се опитва да се върне в преговорите с отделни европейски държави след наложените от Запада санкции, посочва АРД. Това се прави, за да може по-късно да се налагат руски национални интереси.
Стратегическият документ предвижда платформата да събере гости още през есента на тази година. Като резултат "Балтийската платформа" трябва да създаде "постепенен преход на дискусията от неполитически въпроси към актуално политическо съдържание", предлага документът.
Изпълнението на този руски план за влияние изглежда вече е започнало. Документът, анализиран от журналистите, споменава 13 души, предвидени за организационния комитет на "Балтийската платформа". Сред тях са високопоставени държавни служители и най-вече ректори на известни руски университети, лоялни на Путин.
Доказана стратегия
Кремъл е преследвал и в миналото подобни планове. Така например около изграждането и експлоатацията на газопроводите "Северен поток 1 и 2“, Русия предоставяше пари или персонал и така насърчаваше проектите. Едновремешният търговски пратеник на руското посолство в Берлин бе един от основателите на Източния институт – свързващо звено между много руски лобисти в провинция Мекленбург-Предна Померания. Твърди се, че агент на Москва, който е бил принуден да напусне Германия, също е участвал в енергийния проект. Русия се е ангажирала и в редица други политически дискусионни групи и бизнес асоциации.
След нахлуването в Украйна обаче на Запад вече се гледа много по-критично на подобни проекти. Експертът по Източна Европа Кай-Олаф Ланг от Германския институт за международни отношения и сигурност казва пред АРД: "Русия трябва да осъзнае, че различните формати на регионално сътрудничество в района на Балтийско море се намират във фризера".
Кремъл на лов за хора
Александър Тоотс, шеф на Естонската служба за вътрешна сигурност KAPO прави паралел с други познати руски операции. "И в миналото сме идентифицирали подобни операции. Русия се опитва да набелязва въпроси, които интересуват обикновените хора. Климатичните и екологичните проблеми са добър пример за това", казва той.
Мариус Лауринавичюс, политически анализатор от Литва, казва, че Русия желае да се свърже с лидерите на обществено мнение чрез подобни форуми. "Това не трябва да са непременно политици", обяснява Лауринавичюс. Целта на подобен контакт, посочва той, е да се разбере „кои от тези хора могат да бъдат използвани като проводници на руско влияние или дори да бъдат вербувани като руски агенти".