Как Орбан окончателно се сбогува с Европа

Югоизточна Трансилвания е идиличен регион – няма почти никакви индустриални фабрики, но затова пък - много природа. Тъкмо в Секейския край живее най-голямата част от унгарско малцинство в Румъния. За Унгария този регион има митично значение, защото унгарските секеи говорят един архаичен унгарски и имат славата на горди и свободолюбиви хора, които почитат традициите.

Всеки юли от 30 години насам в региона се организира и т.нар. Свободен летен университет от партията на Виктор Орбан „Фидес”. Дълго време това място беше център на диалог между Румъния и Унгария. В последните години обаче това събитие произвеждаше предимно скандали, свързани с редовните речи на Орбан.

Немощният Запад и силната Унгария

Една от най-важните си речи Орбан държа именно там - извън Унгария, но в регион, който е бил част от унгарската територия на Австро-Унгария до 1918 година. През 2014 година Орбан представи там идеята си за “нелибералната държава”, а през миналата година обяви, че унгарците не искат да се превръщат в “смесена раса”.

По принцип Орбан обича да се представя на това място като пророк и спасител от задаващата се всемирна гибел. Той представя Запада като слаб и дегенерирал и му противопоставя образа на една християнска и патриотична Унгария, ръководена от него. Покрай другото Орбан обича да отправя полемично-враждебни критики към Румъния - сякаш Трансилвания все още е част от Унгария, а той е господар на тази държава.

Началото на едно “прекрасно приятелство”?

Тази година обаче нещата бяха различни. За първи път от години Орбан първо посети Букурещ и се срещна с румънския си колега Марсел Чолаку. Идеологически той е близък до Орбан. Двамата обсъдиха създаването на високоскоростна железопътна линия между Будапеща и Букурещ, а Орбан пожела повече румънски инвестиции в страната си. Унгарският лидер нарече това “началото на едно прекрасно приятелство”.

Но който е очаквал, че този път Орбан ще бъде по-умерен в речта си в Трансилвания, е останал разочарован. Речта му беше саркастична, на моменти злобна полемика срещу Запада, САЩ и Европейския съюз. Като западни ценности Орбан обяви “миграцията, ЛГБТИ и войната”. САЩ били загубили водещата си позиция в света за сметка на Китай и затова се превърнали в опасен партньор, който може да тласне света към война. ЕС пък искал да наложи проект за “подмяна на населението” с мигранти и да подкопае традиционните християнски основи на Европа чрез “ЛГБТИ идеология”.

Упадък на Европа?

Орбан обяви, че Просвещението в Европа се е провалило. “Преди повече от 200 години левите либерални интелектуалци и политически лидери си мислеха, че като отричат религията и християнството ще се изгради една перфектна просветена общност”, каза унгарският премиер. “Това беше чиста илюзия. Отхвърляйки християнството, ние се превърнахме в хедонистични езичници”, допълни той.

Унгария била единствената страна в Европа, която успяла да си извлече правилните изводи от това развитие. Защото само в нейната конституция фокусът бил поставен върху “ние”, а не върху “аз”. Не било  случайно, че новата унгарска конституция е подписана точно на Великден през 2011 - алюзия към прераждането и надвиването на смъртта.

"Трансилвания не е румънска територия"

А за финал Орбан унищожи мечтата за “прекрасно приятелство” с Румъния - още преди то да е започнало истински. Подигра се на Чолаку, наричайки го “20-ия румънски премиер”, откакто самият той е на власт. Подигра се и с дипломатическата нота от Букурещ, в която бе помолен да не повдига “чувствителни за Румъния” въпроси в речта си. По думите му един от тях бил за “несъществуващите румънски административни територии” - с което Орбан намекна, че според него унгарците в Секейския край трябва да са автономни. “Никога не сме смятали, че Трансилвания и Секейската област са румънски територии”, обяви Орбан. Тъкмо на тази реплика аплодисментите бяха най-продължителни.

Нищо фундаментално ново не беше казано от унгарския премиер в тази реч. Забележителното този път беше отявленият му антиамериканизъм, както и омразата към Европа, редом с идеализирането на Китай и откритото омаловажаване на действията на Русия. Нова е също така все по-голямата му склонност да изкривява фактите с лека ръка – например, когато говори за Просвещението или твърди, че войната била една от ценностите на Запада.

Унгария в международна изолация

Отдавна се знае, че Орбан изпитва носталгия по „Велика Унгария“ - карта на нейните територии виси в кабинета му. Откритото поставяне под въпрос на румънската юрисдикция в Трансилвания и Секейския край обаче е ново. Не е ясно какви ще са дългосрочните дипломатически последствия от речта на Орбан. Единствено чешкият министър-председател Петър Фиала отправи остри критики към Орбан, който беше заявил, че Чехия се е "предала" пред Брюксел.

До момента няма официални изявления по повод речта на Орбан нито от Румъния, нито от Брюксел или Вашингтон. Хората изглежда са уморени от провокациите на унгарския министър-председател, но в същото време мълчанието може да е и знак за това колко изолирана е станала Унгария в международен план. Самият Орбан иска да не оставя никакво съмнение за това какви са позициите му и какво може да се очаква от него. В речта си той заяви: "Нямаме друг избор. Дори да обичаме Европа, дори и тя да ни принадлежи - все пак трябва да се борим”.