Как ЕС си затваря очите за насилието по българската граница

През август 2022 в Службата по основните права (FRO) на Фронтекс - вътрешния орган, следящ за спазването на човешките права в Европейската служба за гранична и брегова охрана - пристига притеснителен доклад.

Документът, написан от анонимен служител на Фронтекс, командирован на българо-турската граница, осветлява начина, по който задържаните бежанци и мигранти са третирани от българските граничари. Полицаят от Фронтекс извършва проверката по своя собствена инициатива, става ясно от доклада.

Изводите му са силно обезпокояващи.

Анонимният служител разказва за побои, грабежи и тормоз

"Твърди се, че ги събличат и им вземат всички вещи", пише служителят. "Принуждавани са да плуват обратно до Турция, дори и да нямат уменията и силите да го направят", продължава той. Мигрантите и бежанците, идващи основно от Близкия изток, Северна Африка и Азия, са наричани "талибани", като "има случаи, в които са нападани с полицейски кучета или да се стреля по тях", се посочва още в доклада.

И макар подобни практики да са широко разпространени, от тях не остават следи или доказателства, защото на мигрантите не се снемат отпечатъци и данните им не се документират, пише още авторът. Изводите му се базират на разговори с десетима негови български колеги, уточнява той.

Служителите на Фронтекс, посочва изготвилият доклада, умишлено са държани настрана от "горещите точки", където най-често се случват насилствени отблъсквания. “Те (българските гранични полицаи - б.а.) имат нареждания да не допускат Фронтекс да вижда нищо, защото в противен случай ще трябва да докладват официално", пише в доклада.

В писмен отговор, с който Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) и "Дойче Веле" разполагат, от Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР отговарят, че не са открили данни за "неетично поведение" от страна на служителите ѝ.

И европейските институции са затваряли очи за инцидентите по българската граница?

Десетки вътрешни документи на Фронтекс и Европейската комисия (ЕК), които BIRN успя да придобие по силата на европейските правила за достъп до информация, показват, че доказателства за сериозни нарушения на човешките права по българските граници са били неглижирани не само от страна на българските власти. Напротив, докладите и вътрешната комуникация на различни европейски служби будят съмнение, че служители на ЕС също са замитали доказателства под килима в рамките на продължаващия процес по преговори за приемане на България в Шенгенското пространство за свободно движение.

България и Румъния бяха приети частично в Шенген през декември 2023 г., след като в продължение на години Австрия и Нидерландия блокираха присъединяването им заради проблеми с нелегалната миграция и корупцията. От 31 март гражданите на двете страни ще пътуват свободно по въздух в рамките на Европейския съюз и в асоциираните към Шенген държави.

На фона на продължаващите данни за насилствени отблъсквания на търсещи закрила в Гърция, това разследване на BIRN, осъществено в партньорство с Le Monde, Salomon и българската редакция на ДВ, поставя нови въпроси за капацитета на Frontex да гарантира спазването на човешките права в рамките на операциите, в които участва. Това се случва въпреки заявките на новия шеф на европейската гранична служба - нидерландския генерал Ханс Лейтенс - да "възстанови доверието" във Фронтекс, след като встъпи в длъжност през януари 2023 г.

"Шокиращо е, че агенция на ЕС продължава да е неспособна да спазва европейското право след толкова много институционални разследвания, доклади, препоръки и предупреждения”, коментира Тинеке Стрик, евродепутатка от Нидерландия и част от групата в ЕП, наблюдаваща работата на Фронтекс.

По думите ѝ проблемите са "систематични". "Това показва, че макар и агенцията да има нов директор, проблемите са далеч от разрешение", заявява Стрик пред BIRN.

България има "заръка" какво трябва да се случи, за да се пребори за членство в Шенген, коментира адвокат Диана Радославова, директор на Център за правна помощ "Глас в България". "Това е границата, която трябва да бъде реално затворена", каза тя. "За да изпълним това, ние го правим с всички сили и в изключителни нарушения на човешките права", допълва адвокат Радославова.

"Публична тайна"

Лейтенс зае мястото на Фабрис Леджери, който бе принуден да подаде оставка като директор на Фронтекс, след като Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) разкри, че граничната служба е нарушавала собствените си правила за опазване на човешките права, участвайки в насилствени отблъсквания (т.нар. pushbacks) в Гърция и Малта със знанието на управлението на най-високо ниво.

Новото ръководство на агенцията дойде с категорични обещания за промяна. Но документите, получени в рамките на това разследване, включват многобройни "доклади за сериозни инциденти" (SIRs), които службата на Фронтекс по основните права е регистрирала до средата на 2023 г.  В тях са описани в детайли твърдения за брутални действия на българските гранични полицаи, работещи в операции на Фронтекс. Сред тях се открояват данни за бой с палки, принуждаване на задържани да се събличат голи и присвояване на всичките им вещи, вербални обиди и наранявания от полицейски кучета. След това всички са били пращани обратно в Турция, се казва в докладите.

Събрани са толкова необорими доказателства, че в преглед на докладите за сериозни инциденти от 2022 г. и 2023 г. службата по основни права с председател Йонас Гримхеден пише, че "т.нар. насителствени отблъсквания, често включващи високи нива на насилие или друго нехуманно и унизително отношение, са често срещана практика на българската Гранична полиция".

Фронтекс засили присъствието си на терен в България в рамките на съвместната операция Terra в началото на 2022 г. Към края на 2022 г. тогавашният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев докладва, че България е успяла да предотврати 165 000 нелегални преминавания на територията на ЕС. Настоящият министър на вътрешните работи Калин Стоянов пък се похвали с нови 165 000 "опити за нелегално влизане” в периода януари-октомври 2023 г.

По думите на Илиана Савова, директор на програмата за бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет, нещата не стоят по този начин. "Ние твърдим, на базата на наши източници и регулярен анализ, че тези хора са били задържани на територията на страната. Така че не говорим за предотвратено влизане, а за връщане, неформално връщане", обясни тя. "Всички знаем какъв е терминът за това: pushback."

През 2022 г. БХК е събрал данни за 5268 насилствени връщания на общо 87647 души в рамките на тристранен меморандум за разбирателство за граничен мониторинг с Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) и Гранична полиция. "Публична тайна е, че хората са насилствено отблъсквани”, заяви за BIRN високопоставен служител на българското правителство, говорейки под условие за анонимност. "Има заповеди."

В писмен отговор на тези твърдения Министерството на вътрешните работи посочва, че през годините са констатирани само “единични случаи" на отблъсквания на чужденци, като за всеки един от тях е била извършена проверка. Повечето твърдения обаче са “неоснователни”, казват от пресслужбата на МВР. "Каналджиите подучват мигрантите да подават сигнали с цел компрометиране системата за прием, породено от стремежа им да продължат своя път към страните от Западна Европа - желаната от тях дестинация", коментират още от ведомството.

Изчезването на едно дете

В навечерието на скандала с отблъсквания на мигранти в Средиземно море и оставката на Леджери, притесненията на директора на FRO Йонас Гримхеден, че агенцията може да бъде "индиректно замесена" в нарушения на права се засилват, сочи негов доклад до управлението на Фронтекс.

Вътрешна имейл комуникация, с която BIRN разполага, свидетелства как в  началото на декември 2022 г., три месеца преди Лейтенс да оглави граничната агенция на ЕС, службата на Гримхеден праща до седалището на Фронтекс във Варшава доклад за изчезнало момче, задържано от двама служители на агенцията в горите около българската граница с Турция. Европейските граничари "предават" детето на българските си колеги, след което то изчезва безследно, се посочва в документа.

Службата по основните права предупреждава, че малолетното момче "може да е било незаконно преместено и изведено извън българска територия от българските служители". Съдбата на детето остава неясна и до днес, потвърдиха от FRO през януари.

В отговор до FRO през октомври 2022 г. МВР посочва, че няма данни за "задържан нелегален мигрант" в споменатата зона. Тогава екипът на Гримхеден ескалира случая до Ая Калная, която към този момент е изпълняваща длъжността директор на Фронтекс.

В имейл до колегите си Калная, бивша латвийска полицайка, отговаря: “Жалко, че не го видях по-рано, в Съвета (на министрите на ЕС - б.а.) срещнах министъра и можех да повдигна въпроса. Е, това е положението". Министър на вътрешните работи на България по това време е Иван Демерджиев.

В средата на февруари 2023 г., все още оглавявайки Фронтекс, Калная адресира натрупалите се притеснения до тогавашната шефка на Гранична полиция Росица Димитрова. Тя "насърчава" Димитрова да даде на служителите на Фронтекс достъп до "проверките и наблюдението на границата на първа линия". Шефката на Фронтекс добавя, че има "сериозни притеснения относно твърдения за нарушения на основни права, на които трябва да бъде даден навременен отговор".

Бившата директорка на Гранична полиция обаче отхвърля обвиненията, като настоява, че "спазването на основните права на лица от трети страни е топ приоритет" за нейната дирекция.

В писмен отговор на въпросите на BIRN, от пресслужбата на МВР заявиха, че "Гранична полиция" и новото ѝ ръководство "не толерират случаи на злоупотреба и насилие спрямо лицата, преминаващи нелегално границата, и всеки един сигнал, съдържащ достатъчно информация, за да бъде проверен, се проучва и разследва по надлежния ред." За първите 10 месеца на 2023 г. петима служители на Гранична полиция са били санкционирани за нарушаване на етичните правила, става ясно от информация, предоставена на екипа на разследването от МВР по Закона за достъп до обществена информация.

Някои експерти обаче се съмняват в желанието на МВР да разследва собствените си служители. "Всички доклади потъват и отговорът е: това никога не се е случило", категорична е Илиана Савова от БХК. "Ние се сблъскваме с този феномен от 20 години".

"Удряха хората"

16-годишен, който търси убежище от Сирия, говорейки при условие за анонимност, описа пред BIRN собствения си опит с незаконно задържане и отблъскване.

През късната пролет на 2022 г., повече от десетилетие след началото на опустошителната гражданска война в Сирия, младежът, който тогава е на 15 години, влиза неправомерно в България и отива в отворен приемен център за бежанци и мигранти в  София, за да подаде молба за убежище . Вместо да бъде регистрирано и да получи информация за правата си, момчето разказва, че е било отведено в сграда, наподобяваща "затвор". В същата нощ било откарано заедно с десетки други чужденци в автомобили на гранична полиция до границата с Турция - на над 300 километра от столицата.

"Накараха ни да отидем до ограда, върху която имаше камери", разказва момчето. "След като минахме през оградата, имаше нещо като канал... и трябваше да пълзим през него. Докато ние пълзяхме, те удряха хората. Всеки." Разказът му продължава така: "Имах 20 лв. в мен и им казах: "Вземете каквото имам, само не ме бийте." Взеха всичко и ме удряха по гърба, по главата", твърди още младежът.

Два дни след като Лейтенс поема директорския пост във Фронтекс от Калная в началото на март 2023 г., службата по основни права на граничната агенция предлага на новия шеф писмо, което да изпрати "изцяло или частично" на директорката на "Гранична полиция" Росица Димитрова.

FRO решава да не спести нищо. В писмото си службата акцентира върху "продължаващите твърдения за нерегламентирани връщания (т.нар. pushbacks), придружени от сериозни твърдения за малтретиране и прекомерна употреба на сила от националната гранична полиция срещу мигранти". Службата по основни права настоява служителите на Фронтекс да бъдат "използвани по-ефективно" в граничните райони, където се съобщава за неправомерни действия, както и за по-добро сътрудничество с FRO и независимо разследване на твърденията за нарушени човешки права.

Но писмото така и не е изпратено. Това става ясно от отговор на заявление за достъп до обществена информация и комуникация на BIRN с пресслужбата на Фронтекс.

Вместо това, документите, с които BIRN и ДВ разполагат, оставят впечатлението, че тревожните данни за широко разпространено малтретирани на мигранти са били игнорирани по време на преговорите за приемане на България в Шенген.

"Продължаващи отблъсквания"

В началото на миналата година България и Румъния станаха първите страни, които доброволно участваха в пилотни проекти на ЕС за подобряване на управлението на миграцията. Пилотната схема включва дейности по укрепване на границите и "ускорени процедури за убежище", предвиждащи бързо депортиране на тези, които са получили отказ.

България получи общо 69,5 милиона евро допълнителни средства от ЕС за изпълнение на проекта, а Фронтекс разположи по границите на страната допълнителна охрана и оборудване за наблюдение.

"Всички дейности по този пилотен проект", подчертава Европейската комисия (ЕК) в анекс към споразумението от юни 2023 г., "трябва да се извършват при пълно зачитане на правото на ЕС и основните права, по-специално принципа на забрана за връщане".

Но дори и тогава както Фронтекс, така и Комисията са били добре запознати с тежкото досие на българската гранична полиция по отношение на човешките права. Около два месеца преди стартирането на пилотния проект високопоставени служители на ЕК се срещат с вече бившата шефка на Гранична полиция Димитрова. Сред тях е тогавашният директор по въпросите на границите, Шенген и визите към комисарката по вътрешните работи Илва Йохансон. Поводът е "да обсъдят опасенията на FRO по отношение на твърденията за нарушения на основните права", става ясно от доклад от заседание на управителния съвет на Frontex от януари 2023 г. Дискусията се провежда в кулоарите на заседанието на борда.

Към края на пилотния проект, независимо че има напредък по отношение на участието на служители на Фронтекс в гранични патрули на първа линия у нас, Йонас Гримхеден отново предупреждава за "продължаващи твърдения" за отблъсквания и прекомерна употреба на сила от българската гранична полиция.

"Да, ние оставаме загрижени и продължаваме да подчертаваме това по различни начини", потвърди Гримхеден пред BIRN през януари. На въпрос дали службата, за която отговаря, е комуникирала опасенията си директно на ЕК, той посочи, че FRO "изразява загриженост редовно" пред Управителния съвет на Фронтекс, "където участва Европейската комисия" и че "в допълнение има редовен обмен на информация".

На запитване дали новият директор на Фронтекс Ханс Лейтенс е адресирал някоя от тревожните констатации на FRO до българските власти, от пресслужбата на европейската гранична агенция отговориха, че "въпросът е ескалиран до изпълнителния директор" и се обсъжда на срещи на борда на Фронтекс с представители на държавите членки, "когато е необходимо". Не става ясно обаче дали Лайтенс лично е изразявал тези опасения пред български официални лица.

Защо Европейската комисия си затваря очите?

Въпреки многократните предупреждения на Гримхеден за нарушения на човешките права, ЕК публично изрази своето задоволство от представянето на България в пилотния проект. "Резултатите са отлични", категорична бе еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон през октомври миналата година. Тя приветства усилията на българските и румънските власти да предотвратят влизането на "нередовни" мигранти на територията на ЕС в подкрепа на "абсолютно необходимото решение" за прием на България в Шенгенското пространство.

Няколко седмици по-рано председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен похвали Румъния и България за заемането на "водещата роля в демонстриране на добри практики както за убежищата, така и за връщанията". "Така че нека най-накрая да ги приемем - без никакви допълнителни забавяния", заяви тя.

Нидерландската евродепутатка Тинеке Стрик коментира, че е ясно, че "единствената цел" на Комисията е да "предотврати незаконното влизане в ЕС и тя е готова да го направи на всяка цена, жертвайки основни права и ценности на ЕС". Стрик описва поведението на ЕК така: "Докато България сътрудничи (...) в охраната на границите и изпълнението на пилотния проект, Комисията няма да има нищо против да замита обвиненията под килима или да гледа в другата посока."

На въпрос дали пилотният проект е изпълнен при "пълно зачитане" на правото на ЕС, говорител на ЕК заяви, че Комисията ще работи с българските власти за "по-нататъшно укрепване на съществуващия национален независим механизъм за наблюдение на спазването на основните права".

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на фондация Heinrich-Böll - Солун. Неговото съдържание е отговорност единствено на авторите и не представлява вижданията и мненията на Фондацията.