Ирена Сендлер: полякинята, спасила 2500 деца от нацистите
18 август 2022Ирена Сендлер доживява почти до 100 години - родена е през 1910-а, умира през 2008 година. Тя е полска социална работничка, която по време на германската окупация на Полша помага на евреите във Варшава. След основаването през есента на 1942 г. на "Зегота", нелегалната полска организация за подкрепа на евреите, тя се превръща в една от водещите нейни активистки. От 1943 година, като служителка на Варшавската община, тя използва връзките си в домове за сираци и в други институции, за да помага за укриването на еврейски деца. Точният брой на децата, които е спасила по този начин, не е известен, но се предполага, че са около 2500.
Тя води стриктна документация за случаите - крие в буркани, заровени в корените на едно ябълково дърво, бележки с имената на спасените деца и адресите на манастирите, домовете за сираци или семействата, където те са настанени. Желанието ѝ е един ден, ако се окаже, че родителите им са оцелели, да могат да ги намерят.
Спасяването на деца се превръща в нейна кауза
Сендлер е едва на 29 години, когато в началото на Втората световна война германците окупират Варшава. След блокадата на Варшавското гето, наложена през ноември 1940 година, тя рискува живота си, за да получи достъп до гетото с разрешение за контрол на санитарните условия. Тя използва достъпа си, за да извежда хора от гетото. Първоначално заедно с други социални служители започва да фалшифицира документи, в резултат на което евреите получатели на социални помощи, се сдобиват изведнъж с небиещи на очи полски имена. След обособяването на Варшавското гето, до което достъп имат само хора със специален пропуск, Сендлер си осигурява фалшив документ, с който влиза и носи на хората медикаменти, храни и дрехи.
В нейна основна кауза се превръща спасяването на еврейските деца. "Санитарната инспекторка" извежда от гетото бебета и малки деца - в линейки или скрити в "пакети". А на по-големите деца и младежите тя помага да си намерят първо работа извън гетото, след което и да избягат.
Разкрита, осъдена, впоследствие освободена
Сендлер е разкрита от Гестапо, арестувана, измъчвана и през ноември 1943 година е осъдена на смърт. През февруари 1944 година обаче е освободена, след като полското нелегално движение успява с подкуп да уреди това. След освобождаването си Сендлер работи още известно време за съпротивата. Помолена да разкаже за мотивите, които са я ръководили, тя казва: „Баща ми ме научи, че когато някой се дави, не трябва дълго да го питаш дали може да плува - просто скачаш и му помагаш".
Станислав - бащата на Ирена, бил лекар и се грижел безплатно за бедните хора, сред които имало много евреи. Когато се заразил от пациент с тиф и починал, еврейската общност предложила помощ на вдовицата му и на малката Ирена - нещо, което тя никога не забравя.
"Това оправдава съществуването ми на тази земя"
След края на войната се оказва, че почти никое от спасените деца вече няма семейство, при което да се върне. Но въпреки това благодарение на Сендлер всяко от тях има бъдеще. Самата тя продължава социалната си дейност и след войната - помага на деца, на възрастни и на млади проститутки, за което е удостоена с множество награди. При връчването ѝ на една от тях тя казва: „Всяко спасено с моя помощ дете оправдава съществуването ми на тази земя, а не е някаква заслуга". Международният мемориал на Холокоста „Яд Вашем" в Израел удостоява Сендлер с титлата „праведник на света", в нейна памет е поставен камък и е посадено дърво.