Германия: Проблемни мигранти ли са българите в Офенбах

Едно малко българско градче се е заселило в германския град Офенбах: близо 6000 български граждани живеят там, което е около 4% от населението на града. Българите са на второ място сред чужденците, получаващи социални помощи. Общинските и социалните служби, бюрата по труда, здравните и образователни структури в града, както и хуманитарните организации по германски добросъвестно се опитват трайно да помагат на тези хора, но комуникацията невинаги работи, а културните и манталитетни различия явно често водят в задънена улица.

По покана на Бюрото по труда MainArbeit и на проекта CRIS (с подкрепата на ЕС), в рамките на един информационен разговор, посветен на България, се опитахме да прехвърлим повече мостове, пък били те и само мостчета, между изброените служби и мигрантите от България. Според германските участници тези близо 6000 души в мнозинството си говорят турски и вероятно са от ромски произход.

Идват съвършено неподготвени за това, което ги очаква

Защо тези хора идват в Германия? – още в самото начало изникна този на пръв поглед прост въпрос. Дали защото се стремят към по-добър живот, към по-високи доходи, към по-добро образование за децата си – или пък бягат от социална и етническа сегрегация, ако не и от расизъм в родината си? Отговорът навярно съдържа по малко от всичко това, но тези мигранти в общия случай пристигат съвършено неподготвени, не знаят немски, не владеят германските кодове на общуване, нормите и ценностите, а доста често са принудени да живеят и в ужасни условия, както обобщи организаторката на семинара.

Хората от Офенбах, които по служба или като доброволци взаимодействат с мигрантите от България, говорят за многобройни практически проблеми от всекидневието: колко трудно е да се прецени дали степента на образование, получено в България, отговаря на германските критерии. В каква непроницаемост са обвити йерархиите и отношенията вътре в големите фамилии на мигрантите: кой точно взима решенията, каква е ролята на „патриарха“, защо младите момичета слушат баба и дядо при взимането на съдбовни решения.

Проблемите с младите жени

В тази връзка става дума и за проектите в Офенбах, насочени най-вече към млади жени. Това са редовни консултации, на които се явява цялото семейство, а домакините от общинските служби обясняват какво е мястото на жените в германското общество, какви перспективи и шансове в живота имат те в тази страна. „Момичетата имат възможността да ходят на училище, да се образоват, да усвояват професия – това за тях е по-добра перспектива от ранната бременност“, обобщава организаторката на семинара.

Една нейна колежка разказва за 13-годишно момиче, което вече е родило първото си бебе – и за опитите си да установи контакт, да разбере мотивацията на тази невръстна майка: „Как тези млади момичета биват ограмотявани в България? Каква е житейската им концепция? И какво можем да направим ние, за да им помогнем?“ – такива въпроси си задава не само тази участничка, но и други жени и мъже сред десетките служители и доброволци, взели участие в семинара.

Проблеми в комуникацията и вътре в семействата

В работата си с мигрантските семейства от България те са установили още нещо многозначително. Обикновено, разказва един от участниците в семинара, възрастните говорят турски, по-големите деца, които са родени и евентуално са ходили на училище в България, общуват помежду си на български, а най-малките, които попадат в детска градина или училище в Офенбах, вече говорят главно немски – и в семействата възниква сериозен комуникационен проблем.

Оказва се още, че мигрантите от по-новите вълни често пъти биват посрещани на нож от по-старите пришълци – навярно поради ревност към получаваните и очаквани социални помощи. Една от участничките картинно описва някои битови недоразумения: мигрантите от България и Румъния не схващали концепцията за сметоразделянето, а в същото време нивото на шум в тяхното всекидневие било доста по-високо от обичайното за Германия.

Не искат да учат и да работят

Две от участничките в информационния разговор говорят с критично неразбиране за нагласата на доста от младите мъже в тези общности. Повечето млади мъже казват: „Нее, не искам да уча, искам да имам семейство“.

„Не искат и да работят“, казва едната. „Точно така е“, допълва другата участничка. И продължава: „Ние питаме тези млади мъже какво искат да работят, а повечето казват, че искат да спечелят много пари. Обаче те в мнозинството си нямат образование, някои дори са неграмотни. Когато им се предлага работно място, те или изобщо не отиват на интервюто или пък казват, че тази работа не им харесва. Обикновено казват: „Искам да печеля много пари и да изляза в пенсия на 40 години“, това е съобщението. Съжалявам - казвам им - но в Германия трябва първо да работите и да плащате пенсионни вноски, за да излезете в пенсия евентуално на 65 години.

В рамките на информационното мероприятие си говорим за още цял ред явления и проблеми, свързани с българските мигранти в Офенбах. Става дума за това, че те са продукт на една „култура на приблизителността“, за разлика от германската „култура на точността“. Че по инстинкт не се доверяват на държавни институции и комунални служби, а разчитат главно на вътрешносемейната солидарност. Че отношението им към договорите, дисциплината, реда и организацията се различава от това на германците. Към края на семинара един от участниците припомня известния факт, че тези мигранти обикновено се заселват на „верижен“ принцип: един повлича крак към някой германски град, после постепенно започват да пристигат роднини и приятели. Но най-напред идват главно мъже, семействата се присъединяват после. Разбира се, става дума и за печално известните схеми с щедрите германски детски надбавки, които „заминават“ за България.

Има и висококвалифицирани

Като коментар към информацията, че близо 3 милиона българи са потърсили късмет и по-добър живот зад граница един от участниците пита: „Добре де, но къде емигрират по-добре образованите българи? Очевидно не в Германия…“. Най-вероятно този събеседник в информационния разговор е бил подведен от личната си оптика и от личния си опит. И се налага да му се обясни, че сред тези над 400 000 българи, които живеят в Германия, има всякакви хора: както хигиенистки и работници в месокомбинатите, така и хиляди инженери, лекарки и лекари, както строители и хамали, така и известни театрали, музиканти и писатели.

А идеята на организаторите на срещата в Офенбах не на последно място е именно тази: да се намали броят на неквалифицираните и ниско платените, на живеещите от социални помощи – и да се множат българите в града, които работят и плащат вноските си, за да дочакат един ден мечтаното пенсиониране.

Авторът Александър Андреев беше гост-участник в споменатия информационен разговор за България и подготви тази публикация със съгласието на организаторите и участниците.

***