Фалшиви новини: вълна от проруска пропаганда залива Германия

Тийнейджър пада от колелото си и умира, защото не вижда дупките по улицата, тъй като тя не е осветена. Украинци си купуват апартаменти в Русия с парите от европейските помощи. Странна газова експлозия разтърсва училище в Бремен вследствие на мерките за пестене на енергия в Германия.

Всички тези неверни твърдения се разпространяват в социалните мрежи в последните дни. В тях обаче има нещо необичайно - появяват се на сайтове, които репликират напълно уважавани германски издания като “Шпигел”, “Ди Велт”, “Билд” и “Т-Онлайн”. Да се открият разликите между фалшификата и оригинала е почти невъзможно.

Посяване на съмнения, възползвайки се от утвърдените медии

“Създаването на реплики на уебсайтовете и разпространяването на фалшиви новини и пропаганда чрез приличащи на уважавани медии, чиито марки се използват за користни цели, никога не се е случвало в Германия преди”, обяснява Феликс Карте - експерт от инициативата “Reset”, която се бори за регулации в технологичните компании.

Журналистът Ларс Винанд, който разобличава последната схема за разпространяване на проруска дезинформация в разследване за германската медия “T-online”, открива повече от 30 такива фалшиви сайтове. Разкритието му бързо слага край на опасната кампания.

“Забелязахме го на 26 август и веднага писахме на хоста на домейна в Нидерландия. Сайтът беше свален в рамките на три дни”, казва Винанд. “За нещастие обаче малко след това се появи отново в Колумбия”.

Сега обаче сайтът вече е свален за постоянно. “Колегите ми успяха да разрешат проблема с помощта на технологичната компания “Cloudfare” и компанията за хостинг, на която беше създаден сайтът”, разказва Винанд.

Без следи, невъзможен контакт

За съжаление успехи като този са рядкост. Много медии не успяват да установят контакт със създателите на подобни уебсайтове. “Повечето уебсайтове, които разпространяват дезинформация, не оставят никакви следи и нямат никаква информация за контакт. Ако домейнът е купен извън Европа, законови действия, с които той може да бъде свален, обикновено са напълно безсмислени”.

Опит правят и от издателската къща “Аксел Шпрингер”. “За нещастие, много трудно може да се установи кои са авторите”, казват от издателството в официална позиция. “По правило проверяваме дали можем да направим нещо по законов път и, в зависимост от шансовете за успех, решаваме дали да възложим на външни адвокатски кантори да движат процесите”.

От “Шпигел” сами се обръщат към читателите си: информират хората, че са създадени почти неразличими от оригинала фалшиви сайтове на “Шпигел”, които разпространяват проруска пропаганда.

“По принцип не уведомяваме читателите си, когато някой препечатва наши текстове, защото там са замесени по-скоро търговски интереси, които не засягат читателите”, обясняват от издателството. “При тази дезинформационна кампания обаче нуждата от уточняване е много по-важна”.

Решение ли е Законът за цифровите услуги?

Скоро липсата на средства за адекватна борба с фалшивите сайтове може да изчезне. Поне така смята експертът Феликс Карте. “Законът за цифровите услуги ще влезе перфектно в употреба”, обяснява той. Европейският закон беше приет на 5 юли. Той задължава всички платформи да предоставят адекватна превенция, наблюдение и реакция на дезинформационни кампании. Законът вероятно ще влезе в сила през есента и след това трябва да се прилага от страните членки на ЕС.

“Ако този закон вече беше в сила, медиите щяха да имат по-ефективни начини за подаване на искове срещу платформите, на които се качват фалшиви сайтове”, убеден е Феликс Карте. Именно затова медиите държат законът да влезе в сила, защото така сайтове-реплики ще бъдат изтривани бързо и няма да достигат до много читатели.

Издателството на “Шпигел” също се надява, че новият закон ще улесни прилагането на закона в това отношение. Въпреки това в миналото се е доказало, че разпространителите на невярна информация “винаги успяват да намерят ниши, през които да представят дезинформацията на читателите и да заобикалят законите”, коментира говорителят на издателството.

Спиране на достъпа до големите платформи

Въпреки че сега вълната от фалшиви сайтове в Германия е достигнала безпрецедентни размери, този феномен не е нов. В Швеция през 2018 г. организация за проверка на фактите установи, че има интересна конкуренция - фалшива имитация на сайта ѝ.

Йозеф Холнбургер от организацията “Cemas”, която оценява дигиталните платформи по теми като конспиративни теории и десен екстремизъм, се застъпва за пò крайна мярка. Според него на хора, провеждащи кампании за дезинформация, трябва да бъде отказан напълно достъпът до големите интерактивни платформи. “Свалянето им изцяло от платформите работи. Ако тези хора изчезнат от онлайн платформа като Ютюб, вече няма да достигат до толкова хора, колкото преди. Могат да създават видеа в други платформи, но много често те просто спират да правят каквото и да било”, казва още той.