Одитен доклад на Сметната палата за периода 2016-2020 г. разкри данни за липсващи кредитни досиета от документацията за Корпоративна търговска банка (КТБ), за изчезнали договори и вземания на фалиралата банка, за пропуски на синдици.
Ако сега в България гръмне банка, във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) има само около 1.5 милиарда лева, тъй като беше изпразнен през 2014 г., за да се плати на гарантираните вложители в КТБ. Тогава ФГВБ им изплати общо 3.7 млрд. лева, заради което българската държава изтегли кредит, който Фондът по-късно върна. До момента обаче КТБ (в несъстоятелност) е изплатила на Фонда за гарантиране на влоговете едва 928.2 млн. лева от дължимите 3.7 млрд. лева. Това е една от констатациите в одитния доклад на Сметната палата за дейността на ФГВБ в периода 2016-2020 г., публикуван вчера без много шум. Излиза, че при банков фалит държавата отново ще трябва да помогне. Хипотетично. От 2020 г. България е член на Европейския банков съюз и този надзор е по-стриктен от българския.
В България всички афери завършват така
Девет години след фалита на КТБ обаче следите се замитат, осъдени няма, данъкоплатците са платили милиарди. Тази констатация е валидна за всички големи афери в България - като се почне от милионите по сметките на задграничните дружества, през банковите фалити през 1996 г., зърнената криза, източването на “Кремиковци” и гьола “Белене”.
До тях се нарежда и КТБ, в която потънаха над 5 милиарда лева. Мега дело с 18 подсъдими, което така и не е приключило на първа инстанция. Сага по несъстоятелност, която се точи осма година, контролирана от затворена институция като Фонда за гарантиране на влоговете и надзираваните от него синдици. Един управител на БНБ, тръгнал си без почести, но и без обвинения - и един прокурор, който (за кратко) бе изстрелян до главен, тъй като знаеше как “правилно” да прочете инициалите Д.П.
Сега одитният доклад потвърждава онова, за което се появиха сигнали от по-рано - липсват важни документи за КТБ. Такива, които показват зависимости, по които може да бъде проследен пътят на парите, по-голямата част от които бяха средства на държавни предприятия и фирми, на министерства и общини, привлечени в КТБ.
Изчезнали кредитни досиета
В частта от доклада “Вдигане на печатите и опис на имуществото на банката”, одиторите констатират едно… непрецизно отношение към документацията на КТБ (н). Липсват кредитни досиета и ценни книги, също и описи на недвижими имоти и вещи, както и на наличните ценни книги в помещенията на КТБ (н.) и/или във владение на трети лица (липсват данни и информация за вида ценна книга, номер, стойност, дата, издател и т.н.).
По информация от ФГВБ, част от ценните книги били иззети от прокуратурата, но към описите няма приложени копия на протоколите, с които са иззети. В протоколите и описите липсва информация дали прокуратурата е иззела всички ценни книги и къде са тези, които не са иззети.
Най-сериозната липса обаче е тази на кредитни досиета, както и договори за банков кредит, налична документация по предоставените кредити, обезпеченията по тях и др. “В отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета”, пише в доклада. Ако прокуратурата ги е иззела, е трябвало да се направят описи, но такива няма, коментира по БНР бившият управител на Сметната палата Цветан Цветков.
Има огромна разлика и в стойността на активите в баланса на банката към 30 юни 2014 г. и ликвидационния ѝ баланс - над пет милиарда. По данни на БНБ в края на юни 2014 г. активите на КТБ са 6.8 милиарда лева. А според оценката на „Прайсуотърхаус Купърс България“ и „Инженерингсервиз София“, към датата на обявяване в несъстоятелност – 22 април 2015 г., те са 1.378 милиарда лева.
Кой още липсва
Публична тайна е, че детонацията на КТБ ознаменува края на партньорството между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарния собственик на банката Цветан Василев. "Как кандидатът за главен прокурор Иван Гешев и наблюдаващ прокурор по делото КТБ "пропусна” да разпита и депутата Делян Пеевски, и майка му, въпреки десетките документи в тези 500 тома с техните имена, инициали и директно свързани фирми”, запита през 2019 г. журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, автор на мащабно разследване за аферата КТБ. Той публикува и таблица-справка на Цветан Василев, където срещу инициалите ДП1 стоят над половин милиард лева.
В предаването "(О)позиция” на онлайн изданието "Сега” бившият служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев съобщи за сигнал срещу Гешев, постъпил в Министерството на правосъдието, в който се твърди, че лично е унищожавал доказателства по делото "КТБ”. Човекът дал показания и като свидетел в полицията. "Свидетелят твърди, че информацията, която не е в кориците по делото, е унищожена“, каза Демерджиев. (По-късно Георги Георгиев от „БОЕЦ“ разкри, че е автор на сигнала.)
Амнезията за ДП при Гешев е толкова трайна, че дори и при напускането на прокуратурата и атаките му срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов той не засегна нито Пеевски, нито ДПС - макар и те да бяха в мнозинството срещу него. Нямат памет за ДП и прокурорските свидетели по делото.
Какво (няма) да направят политиците
Бившият шеф на Сметната палата е категоричен, че одитният доклад трябва да бъде разгледан от парламента - още повече, че идеята за изготвянето му е била на "Демократична България”, настояла преди време за обективна оценка на дейността на синдиците на КТБ (н).
На парламентарно-конституционното мнозинство, избрало кандидата на ГЕРБ Димитър Главчев за председател на Сметната палата, не му е до КТБ. На есен всички ще са вторачени в новия бюджет за 2024 г. и предстоящите местни избори. Шеф на Фонда за гарантиране на влоговете до 2019 г. бе Радослав Миленков, който вече четвърта година е подуправител на БНБ - ръководи "Банков надзор”. Делян Пеевски се изявява като едно от "остриетата” на конституционните промени, към които е кооптирано ДПС, а също и ГЕРБ. Банкерът Цветан Василев си живее в Сърбия. Иван Гешев не е прокурор. За ДП няма кой да пита.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.