Eдин почтен човек: в памет на проф. Ивайло Дичев

Ивайло Дичев положително би се усмихнал накриво, ако имаше как да знае, че му пишем некролози. Преди близо 50 години той много обичаше при запознанство да шокира хората с нападателния въпрос: „Ти защо ме мразиш?“. И май наистина предполагаше, че мнозина го мразят априори.

Омраза едва ли е предизвиквал, но у мен поне – трепетно възхищение и лека завист – още тогава, когато на 21 години публикува първата си книга с разкази „Уча се да плача“. В един от разказите описваше семейна криза поради различни възгледи за това как се изстисква тубата с паста за зъби. Бях зашеметен от тази психологическа находка. Сега това звучи наивно и смешно, но вярвам, че самият Дичев не би имал нищо против да се усмихнем за негова и за моя сметка. 

С огромни таланти

Той ще се усмихне накриво и на изречението „Беше страхотно талантлив“. Обран и сдържан човек, но не непременно скептик или натрапчиво скромен – това си е Дичев. (Не пиша „Ивайло“ поради стара приятелска конвенция.) Композираше музика, свиреше на какви ли не инструменти, рисуваше, четеше изключително много, пишеше хубаво и с лекота, а в приятелските архиви се пазят остроумни и разкрепостени произведения „за вътрешно ползване“, на които той беше главният двигател и основната пружина. Както казвахме тогава: Ивайло пружинира.

Поеми, пиески, рок-опери, една оратория, скечове, хороскопи, инсталации, социални игри – той наистина беше човек с невероятно въображение и с една планина от таланти на раменете. Таланти, които не му тежаха, защото ги разтоварваше в текстове, в книги (много книги) и в академичната си работа, където - без никакво преувеличение - създаде своя школа и научи стотици хора да мислят – дълбоко и свободолюбиво. 

Дичев, как да избягаме от жанра „некролог“? Ти сигурно би казал, че е абсурдно да си автор на некролог, но още по-абсурдно е да си герой на некролог. Бекет, Йонеско и Мрожек (с твое насърчение ги четяхме тогава) какъв некролог биха написали? Всъщност ти самият си автор на чудесни текстове за паметта, паметниците и надгробните плочи, така че всички могат да си представят как би коментирал една своя надгробна плоча или елейните надгробни слова. Защото ти си един от нашите най-важни учители по критическо мислене, както писа и синът ти Климент в една социална мрежа. Благодаря ти (и) за това.  

Какъв човек беше Дичев

Когато умре някой много близък, винаги се питаш: Какъв човек беше той (или тя), с какво ще го запомня? При Дичев у мен веднага и без колебание начело на списъка излиза „почтен“. Отвъд всичките му таланти и въображение, отвъд енциклопедичността и човешката мъдрост, отвъд неуморимия му ангажимент към каузите на свободата и справедливостта, Дичев беше преди всичко един много почтен човек. С повече хора като него бихме живели в по-добър свят. 

Ивайло Дичев беше културен антрополог, преподавател в СУ „Климент Охридски“, хуманист с активна гражданска позиция, дългогодишен автор на Българската редакция на ДВ.