"Ислямска държава" трябва да бъде унищожена!

Йорданският военен пилот Муас ал Касасбех вече не е между живите. Той беше подпален и изгорен от тъй наречената „Ислямска държава”. Заключен в клетка, Муас бе подложен на нечовешки мъки. Битката му със смъртта продължи 20 минути – след като и преди това очевидно е бил подложен на тежки изтезания. Ислямистките терористи от ден на ден ескалират своите чудовищни жестокости, но това аутодафе, това публично изгаряне беше просто отблъскващо, отвратително, невероятно противно. Тази гледка беше насочена към най-низките човешки инстинкти, тя докара жестокостта до небивал апогей.

Какви ли още жестокости ще преживеем?

„Ислямската държава” поробва хора, тя отвлича, прокужда, изтезава, изнасилва, убива. Тя унищожава цели села, избива язиди, християни, друговерци. Тя реже глави, а сега вече изгаря и живи хора. Какво ли още ще измислят тези самозвани „воини на алаха”, какво ли още могат да извършат в своето тоталитарно заслепение и опиянение от насилието? Нима е възможно още да се пренавива жестокостта, нима е възможно злодейските видеоинсценировки да показват още по-безчовечни дейния? Няма ли край тази иконография на терора, който уж водел „обратно към корените на истинския, чист, изначален ислям”?

„Ислямска държава” е предизвикателство за всички. Най-напред за онези страни, в които върши безчинствата си – Сирия и Ирак. После – за съседите, от Йордания, през Турция, та чак до Иран. Пък и за целия регион, независимо дали става дума за Саудитска Арабия или Египет. Разбира се, тя е предизвикателство и за света – от ЕС и САЩ, та чак до Русия, която също е заплашена от ислямисткия терор. Вече не говорим само за някакви успешни единични въздушни удари. Не говорим само и за подкрепата, която оказваме на кюрдските бойци пешмерга с оръжейни доставки. Не става дума само за убежището, което естествено сме готови да дадем на стотиците хиляди, на милионите бежанци. Ако щете дори – не става дума само за политическото бъдеще на сирийския диктатор Башар ал Асад.

"Ислямска държава" трябва да бъде унищожена!

Сега става дума за нещо друго: „Ислямска държава” трябва да бъде унищожена. Тя трябва да бъде военно унищожена, така, както преди 800 години бяха унищожени асасините*. Срещу нея трябва да се предприеме военен поход, а светът е длъжен да поеме предизвикателството и да я победи – независимо от опасенията, че смъртта на ал Багдади и неговите джихадисти ще мобилизира нови техни последователи. Защото втората стъпка ще бъде именно в тази посока: да се отрежат обществените и политически корени на джихадизма, да му се отнеме аурата, с която привлича все нови и нови насилници.

Тази стъпка няма да бъде лесна, като знаем в какъв разпад и бездържавност се намира в момента Близкият Изток – от Йемен и Либия, та чак до лесно възпламенимата периферия на Запада или Кавказ. Пред тази задача са изправени най-вече арабските общества. Те трябва да решат дали искат в техния регион да се развиват различни култури и религии или пък предпочитат да потънат във въртопа на фанатичния ислямизъм.

В отговор на злодейския акт Йордания реши да изпълни смъртните присъди срещу една джихадистка и един функционер на Ал Кайда. Този акт на мъст намира подкрепа в самата Йордания и отчита интересите на племенните вождове в Хашемитското кралство. Но екзекуциите в същото време са по-скоро в съзвучие със Стария завет, отколкото с правовата държава. Тъй че, макар в момента да изглеждат необходими, в перспектива те ще доведат само до по-нататъшна ескалация.

*военизирана мюсюлманска организация, действала в Близкия изток през Средните векове, прочула се със систематични убийства на политически противници /б.ред./