Две години с талибаните: "Живеем сякаш в кошмар"

"Ако трябва да съм честна, имам чувството, че живея в кошмар. Трудно е да се разбере през какво преминахме в последните две години", споделя 29-годишната Мариам Мароф Арвин по телефона за ДВ. Жената, която живее в Кабул, е основателка на благотворителна организация за жени и деца.

Столицата на Афганистан бе завладяна от ислямистките талибани преди две години, на 15 август 2021 година. След изтеглянето на международните войски от Афганистан талибаните успяха само за няколко седмици да завладеят цялата страна.

Последното предупреждение преди Кабул да падне

"Това, което не разбирам, е откъде дойде надеждата, че талибаните са се променили или че дори са станали по-добри", казва още активистката за правата на жените. "Винаги сме знаели, че при талибаните ще загубим всичко, което сме постигнали. Двайсет дни преди те да дойдат на власт, ние, жените активистки и представителите на гражданското общество в Кабул, организирахме пресконференция, за да информираме за пореден път световната общност за ситуацията ни. Казахме: "Погледнете регионите, които по онова време вече се контролираха от талибаните, и вижте как те презират правата на жените. Но никой не желаеше да ни чуе."

Дори и преди да се завърнат на власт в Кабул, талибаните успяха малко по малко да спечелят контрол над все по-големи части от селските райони в страната. Там, където разполагаха с власт и нареждаха какво да се случи, жените трябваше да си останат у дома и да се придържат към традиционния модел на дъщеря, съпруга и майка. Точно така, както беше по време на първото им управление между 1996 и 2001 година. Тогава на жените в Афганистан не им бе позволено да учат или да работят.

Те можеха и да напускат дома си само, ако бяха придружавани от свои роднини мъже. В случай, че някоя жена пътуваше сама, тя беше заплашена от наказание бой с камшик. Но през 2021 г. талибаните бяха по-предпазливи, отколкото при първото им управление. 

Според бившата зам.-министърка на мира на страната д-р Алема Алема, която живее в изгнание в Германия, няма голяма разлика между талибаните от 2021 г. и онези от 1990-те години. Министерството на мира беше отговорно за мирните преговори вътре в страната и бе разформировано от талибаните, след като те взеха властта.

"Откакто отново управляват, те са издали 51 забрани за жени, което е повече от една забрана на месец", обръща внимание Алема Алема. И добавя: "Те не обявиха всичко наведнъж, защото не искаха да изплашат световната общност. В Афганистан също трябваше да действат предпазливо в началото, за да не настроят обществото срещу себе си. Властта им все още не беше укрепнала."

Преговорите със САЩ дадоха легитимност на талибаните 

През 2018 г. Вашингтон беше започнал директни разговори с талибаните. Ако в тях бяха взели участие афганистанското правителство и местни експерти, историята щеше да е различна, смята 59-годишната Алема. САЩ и партньорите им искаха да проправят път за излизане от конфликта с преговорите с талибаните в Доха. Дори и след свалянето от международната коалиция на режима през 2001 г. талибаните продължаваха да оказват ожесточена въоръжена съпротива срещу правителството на Афганистан и чуждестранните сили. А в конфликта бяха убити множество военни и цивилни.

Преговорите доведоха до споразумението от 29 февруари 2020 г., в което беше определен график за изтегляне на американските части и на останалите контингенти от НАТО.

Споразумението, деморализирало Афганистан

Преките преговори със Съединените щати дадоха признание на талибаните. В офиса си в Доха те подписаха споразумението със САЩ, което трябваше да донесе мир на Афганистан. То отслаби морала на армията на страната и значително намали съпротивата ѝ срещу последвалото настъпление на талибаните. "Това, което се случи през август 2021 г. в Афганистан, не беше военен триумф на талибаните, а резултат от политическо решение", коментира Кушал Асефи, журналист и бивш управляващ директор на радио и телевизионна компания. Той допълва, че нищо не се е знаело, че задкулисно се водят преговори с талибаните. Според Асефи изглежда, че западните страни са оттеглили подкрепата си за тогавашното правителство.

След като талибаните завзеха властта, Асефи е бил принуден да напусне страната. Като критичен журналист той вече не виждал бъдеще за себе си в Афганистан. "Да, мнозина мислят само за това как да напуснат страната", потвърждава активистката за правата на жените от Кабул Арвин. И подчертава: "Разочарована съм, че световната общност и афганистанското общество капитулираха толкова бързо. По-лошо е, отколкото се опасявах. Но афганистанското гражданско общество има силно ядро, което няма да се предаде. Това ядро не бива да се подценява. Вярвам много силно в нас."

Вижте още по темата: